Page 202 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

доход, нейните ренти и печалби не се изменят, тогава никакво значение няма
обстоятелството, че нацията се състояла от 10 или 12 милиона жители.” (Ри-

кардо, Principles etc., стр. 416) Артър Йънг, фанатикът на принадения труд,

впрочем бъбриво-разводнен и безкритичен писател, чиято слава е обратно
пропорционална на неговите заслуги, още дълго преди Рикардо между друго-

то казва: „Каква полза би имало едно съвременно кралство от цяла една
провинция, чиято почва би се обработвала по староримски начин от дребни,

независими селяни, колкото и добре да биха я обработвали? Каква цел би
имало това освен едничката — да се произвеждат хора, което само по себе

си няма никаква цел.” (Артър Иънг, Political Arithmetic etc., Лондон, 1774, стр.

47)]
s35

[*35 „Един работен ден е неопределена величина, той може да бъде дълъг
или къс.” („An Essay on Trade and Commerce, containing Observations on

Taxation etc.”, Лондон, 1770 г., стр. 73)]
s36

[*36 Този въпрос е несравнено по-важен отколкото прочутият въпрос на

сър Роберт Пийл към Бирмингамската търговска камара: Какво нещо е един
фунт — въпрос, който е можел да бъде поставен само защото на Пийл също

тъй не му е била ясна природата на парите, както и на бърмингемските хора

на дребния шилинг.]
s37

[*37 Задачата на капиталиста се състои в това, да получи чрез изразходва-

ния капитал колкото може по-голямо количество труд.” („D'obtenir du capital
depense la plus forte somme de travail possible.”) (Ж. P. Курсел-Сеньой, Traite

theorique et pratique des entreprises industrielles, 2-po издание, Париж, 1857 г.,
стр. 62)]
s38
[*38 „Изгубването по на един работен час дневно представлява грамадна

загуба за една търговска държава.” „Консумацията на луксозни предмети е

много голяма между бедното работно население на това кралство, особено
между простолюдието около мануфактурите; а при това те изразходват и

своето време, а това изразходване е по-пагубно от всичко друго.” („An Essay

on Trade and Commerce etc.”, Лондон, 1770 г., стр. 47 и 153)]
s39

[*39 „Aко свободният работник почине един миг, мръсната икономия, която
го следи с неспокойни погледи, твърди, че той я краде.” (Н. Ленге, Theorie

des Lois Civiles etc., Лондон, 1767 г., том VІ, стр. 466)]

202