Page 203 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 203

s40
      [*40  През  време на  голямата  стачка на  лондонските  builders  [строителни

      работници], през 1860—1861 г., за свеждане на работния ден на 9 часа, тех-

      ният  комитет  публикува  едно  заявление  с  почти  същото  съдържание  като
      пледоарията на нашия работник. В него не без ирония се обръща внимание

      на това, че най-алчният от предприемачи-строители, някой си сър М. Пето

      — „минава за светец”. (Същият този Пето след 1867 г. свърши по същия на-
      чин, както и — Страусберг!)]
      s41
      [*41 „Онези, които работят… хранят в действителност както пенсионерите,

      тъй наречените богаташи, така и себе си.” (Едмунд Бърк, Thoughts and Details

      on Scarcity, Лондон, 1800 г., стр. 2)]
      s42

      [*42 Нибур в своята „Romische Geschichte” твърде наивно забелязва: „Не
      може да не се признае, че произведения като тия на етруските, които ни по-

      разяват дори в своите развалини, предпоставят в малки (!) държави феодал-

      ни господари и крепостни селяни.” Много по-дълбока е забележката на Сис-
      монди, че „брюкселските дантели” предпоставят господари-капиталисти и на-

      емни работници.]
      s43

      [*43 „Човек не може да гледа тези нещастници (в златните рудници между

      Египет, Етиопия и Арабия), които дори не могат да държат чисто тялото си,
      нито да покрият своята голота — без да оплаква тяхната тъжна съдба. Защо-

      то там няма снизхождение, няма милост ни към болни, ни към осакатени, ни

      към старци, ни към слабостта на жените. Всички трябва да продължават да
      работят, принуждавани с бой, докато смъртта не тури край на техните мъче-

      ния и бедствия.” (Диодорус Сикулус, Historische Bibliothek, книга 3, глава 13
      [стр. 260 — Моск. ред.])]
      s44
      [*44 Следващият текст се отнася до състоянието на румънските провинции,

      в което те са се намирали преди преврата, станал след Кримската война.]
      s44a
      [*44а (Бележка към третото издание: Това важи също така и за Герма-

      ния и особено за Прусия на изток от Елба. През 15 век немският селянин

      почти навсякъде, макар и да е носел известни тегоби в труд и натура, иначе
      поне фактически е бил свободен човек. Немските колонисти в Бранденбург,

      Померания, Силезия и Източна Прусия са били признати даже и юридически

                                                           203
   198   199   200   201   202   203   204   205   206   207   208