Page 203 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

s40
[*40 През време на голямата стачка на лондонските builders [строителни

работници], през 1860—1861 г., за свеждане на работния ден на 9 часа, тех-

ният комитет публикува едно заявление с почти същото съдържание като
пледоарията на нашия работник. В него не без ирония се обръща внимание

на това, че най-алчният от предприемачи-строители, някой си сър М. Пето

— „минава за светец”. (Същият този Пето след 1867 г. свърши по същия на-
чин, както и — Страусберг!)]
s41
[*41 „Онези, които работят… хранят в действителност както пенсионерите,

тъй наречените богаташи, така и себе си.” (Едмунд Бърк, Thoughts and Details

on Scarcity, Лондон, 1800 г., стр. 2)]
s42

[*42 Нибур в своята „Romische Geschichte” твърде наивно забелязва: „Не
може да не се признае, че произведения като тия на етруските, които ни по-

разяват дори в своите развалини, предпоставят в малки (!) държави феодал-

ни господари и крепостни селяни.” Много по-дълбока е забележката на Сис-
монди, че „брюкселските дантели” предпоставят господари-капиталисти и на-

емни работници.]
s43

[*43 „Човек не може да гледа тези нещастници (в златните рудници между

Египет, Етиопия и Арабия), които дори не могат да държат чисто тялото си,
нито да покрият своята голота — без да оплаква тяхната тъжна съдба. Защо-

то там няма снизхождение, няма милост ни към болни, ни към осакатени, ни

към старци, ни към слабостта на жените. Всички трябва да продължават да
работят, принуждавани с бой, докато смъртта не тури край на техните мъче-

ния и бедствия.” (Диодорус Сикулус, Historische Bibliothek, книга 3, глава 13
[стр. 260 — Моск. ред.])]
s44
[*44 Следващият текст се отнася до състоянието на румънските провинции,

в което те са се намирали преди преврата, станал след Кримската война.]
s44a
[*44а (Бележка към третото издание: Това важи също така и за Герма-

ния и особено за Прусия на изток от Елба. През 15 век немският селянин

почти навсякъде, макар и да е носел известни тегоби в труд и натура, иначе
поне фактически е бил свободен човек. Немските колонисти в Бранденбург,

Померания, Силезия и Източна Прусия са били признати даже и юридически

203