Page 201 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 201

те  на  „последния  час”  оттогава  е  дотолкова  усъвършенствано,  че  еднакво
      включва в себе си и „морал”, и „печалба”; така че ако продължителността на

      детския труд бъде намалена на цели 10 часа, щели да отидат по дяволите

      както  чистата печалба  на фабрикантите,  така  и  нравствеността  на децата,
      тъй като и едната, и другата зависели от този последен, от този съдбоносен

      час.” („Rep. of Insp. of Fact. for 31st Oct. 1848”, стр. 101). Същият фабричен от-
      чет след това привежда образци от „нравствеността” и „добродетелите” на

      тези  господа  фабриканти,  от  всички  коварства,  хитрувания,  подлъгвания,
      заплашвания, фалшификации и т.н., с които те си послужили, за да накарат

      няколко  свои  съвсем  западнали  работници  да  подписват такива  петиции  и

      после да ги поднасят на парламента като петиции от цял клон на индустрия-
      та, от цели графства. Във висша степен характерно за днешното състояние

      на така наречената икономическа „наука” е това, че нито Сениор, който за
      своя чест по-сетне стана енергичен защитник на фабричното законодателст-

      во, нито неговите първоначални и по-късни противници можаха да разкрият
      логическите грешки на „оригиналното откритие”. Те апелираха към фактичес-

      кия опит. Но защо и как — това си остана мистерия.]
      s33

      [*33 Впрочем г. професорът все пак спечелил нещичко от своята манчес-

      търска разходка! В „Letters on the Factory Ret” цялата чиста печалба, „печал-
      ба” и „лихва” и дори нещо повече — зависят от един неплатен на работника

      работен час! Една година преди това в своите „Outlines of Political Economy”,

      съчинени за общото благо на оксфордските студенти и образованите филис-
      тери, той „открил”, в противовес на Рикардовото определение на стойността

      с работното време, че печалбата произхожда от труда на капиталиста, а лих-

      вата — от неговия аскетизъм, от неговото „въздържание”. Тази басня е стара,
      но думата „Аbstinenz” е нова. Господин Рошер правилно я превежда на немс-

      ки с думата „Enthaltung”. Но разните виртовци, шулцовци и разни други михе-
      ли [виж показалеца на чужди думи], по малко подковани в латински език, пре-

      върнаха въздържанието в калугерски „Entsagung” [отказ от всичко].]
      s34

      [*34 „За един индивид с капитал от 20 000 ф.ст., чиято печалба съставя го-

      дишно 2 000 ф.ст., ще бъде съвсем безразлично дали неговият капитал експ-
      лоатира 100 или 1 000 работника, дали произведените стоки се продават за

      10 000 или за 20 000 ф.ст., стига предпоставката винаги да бъде, че неговата
      печалба при всички тези случаи не пада под 2 000 ф.ст. Нима реалният инте-

      рес на една нация не е същият? Ако предпоставим, че нейният реален чист



                                                           201
   196   197   198   199   200   201   202   203   204   205   206