Page 199 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 199

това изравняване дори за средните цени съвсем не става така просто.]

      s32
      [*32 Сениор, съч., стр. 12, 13. Ние не се спираме на някои куриози, които за

      нас тук са безразлични — напр. твърдението, че фабрикантите причисляват

      заместването на изхабената машинария и т.н., т.е. една съставна част на ка-
      питала, към  печалбата  все  едно  бруто  или  нето,  мръсна или  чиста.  Не  се

      спираме и на правотата или лъжливостта на цифровите данни. Че и те не

      струват  нещо  повече  от  така  наречения  „анализ”  —  това  доказа  Леонард
      Хорнър в своето „A letter to Mr. Senior etc.”, Лондон, 1837 г. Леонард Хорнър,

      един от Комисарите за изследване фабричните условия през 1833 г. и фаб-
      ричен  инспектор,  всъщност  фабричен  цензор,  до  1859  г.,  има  безсмъртни

      заслуги към английската работническа класа. През целия си живот той е во-
      дил непрекъсната борба не само с озлобените фабриканти, но и с министри-

      те, за които е било много по-важно да броят „гласовете” на фабрикантите в

      Парламента отколкото работните часове на „работните ръце” във фабриката.
           Добавка към бележка 32: Съвсем независимо от неверността на съдър-

      жанието, изложението на Сениор е и забъркано. Ето какво е искал да каже
      той всъщност: фабрикантът дава всекидневно работа на работниците в про-

      дължение на  11½  или  23/2  часа.  Работната  година,  както и  всеки  работен
      ден, се състои от по 11½ или 23/2 часа (умножени с броя на работните дни

      през годината). При тази предпоставка 23/2 работни часа произвеждат годи-

      шен  продукт за  115  000  ф.ст.;  1/2 работен  час  произвежда  1/23  x  115  000
      ф.ст.; 20/2 работни часа произвеждат 20/23 x 115 000 ф.ст. = 100 000 ф.ст.,

      т.е. те заместват само авансирания капитал. Остават  работни часа, които

      произвеждат 3/23 X 115 000 ф.ст. = 15 000 ф.ст., т.е. бруто-печалбата. От те-
      зи работни часа ½ работен час произвежда 1/23 X 115 000 ф.ст. = 5 000 ф.ст.,

      т.е. произвежда само заместването на изхабената част от фабриката и ма-
      шинарията, а последните два работни получаса, т.е. последният работен час,

      произвеждат 2/23 X 115 000 ф. ст. = 10 000 ф.ст., т.е. чистата печалба. В тек-

      ста Сениор превръща последните  /23 от продукта в части на самия работен
                                                       2
      ден.]
      s32a
      [*32а Докато Сениор доказвал, че от „последния работен час” зависи чис-

      тата печалба на фабрикантите, съществуването на английската памучна ин-

      дустрия и значението на Англия на световния пазар, — д-р Ендрю Юър пък
      доказвал, че ако фабричните деца и младежи под 18 год. не бъдат запирани



                                                           199
   194   195   196   197   198   199   200   201   202   203   204