Page 197 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

неговите хранителни субстанции. А това, което се появява отново като стой-
ност на силата, не са средствата за живот, а тяхната стойност. Същите сред-

ства за живот, ако струват наполовина по-евтино, пак произвеждат също тол-

кова мускули, кости и т.н., накъсо — същата сила, но не сила на същата
стойност. Това превръщане на „стойност” в „сила” и цялата тази фарисейска

неопределеност прикриват впрочем съвсем напразния опит да се изкалъпи
принадена стойност само въз основа на новото появяване на авансирани

стойности.]
s26

[*26 „Всички продукти от един вид всъщност образуват само обща маса,

чиято цена се определя общо и без оглед на особените обстоятелства.” (Льо
Трон, De l'lnteret Social, стр. 893)]
s26a
[*26a „Aко смятаме стойността на употребения постоянен (фиксиран) капи-

тал като част от авансирания капитал, то в края на годината трябва да смя-

таме останалата част от този капитал като част от годишния доход.” (Мал-
тус, Principles of Political Economy, 2-po изд., Лондон, 1836 г., стр. 269)]
s27

[*27 От само себе си се разбира, както казва Лукреций: „Нищо не може да
се създаде от нищо. „Създаване на стойност" е превръщане на работна сила

в труд. А работната сила идва преди всичко от природно вещество, превър-
нато в човешки организъм.
s28

[*28 Също както англичаните казват: „rate of profit", „rate of interest" („про-
цент на печалбата", „лихвен процент") и т.н. Читателят ще види в том 3, че е

че е лесно да се разбере процентът на печалбата, когато човек познава за-

коните на принадената стойност. По обратния път не може да се разбере нто
едното, нито другото. ЗАБЕЛЕЖКА от бг.ред.: Тук самият Маркс дава като

пример английското значение на горните две понятия, които на български са
преведени и са се утвърдили неправилно: („норма на печалбата", „норма на

лихвата").
s28a

[*28а (Бележка към третото издание: Авторът употребява тук обикновения

икономически език. Нека си припомним, че на стр. 143 е изтъкнато, че всъщ-
ност не капиталистът „авансира” работника, а работникът „авансира” капита-

листа. — Ф.Е.)]
s29

[29 В това съчинение ние досега употребявахме израза „необходимо работ-

но време” за означаване на работното време, което изобщо е обществено-

197