Page 200 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

по цели 12 часа в топлата и нравствено-чиста атмосфера на фабричното по-
мещение, а бъдат изхвърлени „един час” по-рано в бездушния и разпуснат

външен свят, безделничеството и пороците ще погубят спасението на душата

им. От 1848 г. фабричните инспектори в своите полугодишни Отчети никога
не изпускат случая да дразнят, фабрикантите с „последния час”, със „съдбо-

носния час”. Така напр. г. Хоуел казва в своя фабричен отчет от 31 май 1855
г.: „Ако следното остроумно изчисление (той цитира Сениор) беше вярно,

всяка памучна фабрика в Съединеното кралство от 1850 г. насам би работи-
ла със загуба.” („Reports of the Insp. of Fact, for the half year ending 30th April

1855”, стр. 19, 20) Когато в 1848 г. Законопроектът за десетчасовия работен

ден мина в парламента, фабрикантите изтръгнали от някои обикновени ра-
ботници, на работа в ленопредачниците, разпръснати в селските райони

между графствата Дорсет и Съмърсет, една петиция против този закон, в ко-
ято между другото се казва: „Ние, просителите - родители, мислим, че доба-

веният свободен час ще има за последица само деморализирането на наши-
те деца, защото безделничеството е начало на всички пороци.” Към това

фабричният отчет от 31 октомври 1848 г. забелязва: „Атмосферата в леноп-

редачниците, в които работят децата на тези добродетелно-нежни родители,
така е пропита с безбройни прашинки и влакънца ст суровия материал, че е

извънредно неприятно да се прекара в предачните помещения макар само 10
минути, защото там човек не може да стои без най-неприятно усещане, тъй

като очите, ушите, ноздрите и устата веднага се напълват с цели облаци ле-
нен прах, от които няма спасение. Самият труд поради трескавата бързина

на машинарията изисква непрестанно влагане на сръчността и непрестанно

движение, под контролата на неотслабващо внимание, и изглежда твърде
жестоко да се карат родителите да употребяват думата „лентяйство” спрямо

собствените си деца, които, като се извади времето за хранене, в течение на

цели 10 часа са приковани към такова занятие, в такава атмосфера… Тези
деца работят по-дълго време отколкото ратаите в съседните села… Такива

безсърдечни брътвежи за „безделничество и пороци” трябва да бъдат зак-
леймени като най-чист cant [англ.: клевета] и най-безсрамно лицемерие…

Оная част от публиката, която преди около 12 години бе възмутена от самоу-
вереността, с която публично и сериозно се прокламира, под санкцията на

висок авторитет, че цялата „чиста печалба” на фабриканта произтичала от

„последния час” и че затова намаляването на работния ден с един час щяло
да унищожи чистата печалба — тази част от публиката, казваме, надали ще

повярва на очите си, когато види, че оригиналното откритие на добродетели-

200