Page 208 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

рофи. Един работник от ж.п. линия Норт Стафорд отговаря на тези статии:
„Всеки знае последиците, ако вниманието на машиниста и огняра отслабне

макар за минута. Но как може да бъде другояче при извънмерното удължа-

ване на труда, в най-сурово време, без прекъсване и почивка? Да вземем ка-
то пример за това, което става всеки ден, следния случай: миналия понедел-

ник един огняр почна твърде рано сутринта своята дневна работа. Той я
свърши след 14 часа и 50 минути. Преди да е успял да изпие чая си, пак го

повикаха на работа. По такъв начин той трябваше непрекъснато да опъва 29
часа и 15 минути. Остатъкът от неговата седмична работа се разпределя по

следния начин: сряда - 15 часа; четвъртък - 15 часа и 35 минути; петък - 14½

часа; събота - 14 часа и 10 минути; всичко през седмицата 88 часа и 40 мину-
ти. И представете си неговото учудване, когато той получи заплата само за 6

работни дни. Този човек беше новак и попита, какво разбират под еднодне-
вен труд? Отговор: 13 часа, т.е. 78 часа в седмицата. Но тогава къде е запла-

тата за останалите 10 часа и 40 минути? След дълги препирни той получи
едно възнаграждение от 10 пенса (нито 10 сребърни гроша).” Пак там, броят

от 4 февруари 1866 г.]
s88

[*88 Сравни Ф. Енгелс, Die Lage usw., стр. 253, 254]
s89

[*89 Д-р Литъби, лекар при Здравна служба, заяви тогава: „Минимумът за
възрастните в спална стая е 300 куб. фута въздух, а в дневна стая — 500 куб.

фута.” А д-р Ричардсън, старши лекар в една лондонска болница, казва: „Ши-

вачките от всякакъв вид, шапкарките, шивачките на дрехи и бельо страдат от
тройното зло — извънмерен труд, недостиг на въздух, недостиг на храна или

лошо храносмилане. Изобщо този вид труд при всички условия по-добре
подхожда за жени отколкото за мъже. Но нещастието на това занятие е, че то

особено в столицата е монополизирано от само 26 капиталисти, които с
властта, произтичаща от самия капитал, изстискват икономия от труда (той

иска да каже, икономисват разноски, като разпиляват работна сила). Тяхната

власт се чувствува в обсега на цялата тази класа от работнички. Ако някоя
шивачка сполучи да си намери малък кръг от клиентки, конкуренцията я при-

нуждава да работи в къщи до смърт, за да задържи тази клиентела, и със
същия извънмерен труд тя по необходимост трябва да натоварва своите по-

мощнички. Ако нейното предприятие не сполучи или ако тя не може да се на-
реди самостоятелно, тогава тя постъпва в някое ателие, където работата не

е по-малко, но затова пък заплатата е по-сигурна. В това положение тя става

208