Page 210 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ват размекнати и нееластични. Нервната сила, поради недостатък от стиму-
ли, губи своя тонус, и всичко, което се намира в процес на растеж, става не-

дъгаво… В случая с децата постоянният и изобилен достъп на дневна свет-

лина и на преки слънчеви лъчи през време на част от деня са особено съ-
ществени за тяхното здраве. Светлината помага за преработването на хра-

ната в добра пластична кръв и прави плътни фибрите, които се образуват. Тя
действува и като възбудително средство върху органите на зрението и с това

предизвиква по-интензивна дейност на различните мозъчни функции.” У.
Стрендж, главен лекар на „Общата болница” в Уорстър, из чиято книга върху

„здравето” (1864) е взет този пасаж, пише в едно писмо до един от следстве-

ните комисари: „По-рано в Ленкшайр аз имах случай да наблюдавам дейст-
вието на нощния труд върху децата във фабриките и в противоречие с лю-

бимите уверения на някои работодатели решително заявявам, че това бързо
и зле се отразяваше на здравето на децата.” (Пак там, 284, стр. 55) Обстоя-

телството, че такива неща изобщо могат да бъдат предмет за сериозни спо-
рове, най-добре от всичко показва как капиталистическото производство

действува на „мозъчните функции” на капиталистите и на техните слуги]
s98

[*98 Пак там, стр. XIII. Степента на образованието на тези „работни сили”,

естествено, сигурно е такава, каквато ни се представя в следните диалози с
един от следствените комисари: „Джеремиас Хейнс, 12-годишен: …Четири по

четири прави осем, но четири четворки (4 fours) са шестнадесет… Крал за не-

го е онзи, който има всичките пари и всичкото злато. Ние имаме крал, казват,
че бил кралица, наричат я принцеса Александра. Казват, че се оженила за

сина на кралицата. Принцесата е мъж.” Уйлям Търнър, 12-годишен: „Не жи-

вея в Англия. Мисля, че има такава страна, преди не знаех за нея нищо.”
Джон Морис, 14-годишен: „Чувал съм, че бог бил направил света и че всички

хора се издавили, освен един; чувал съм, че този човек бил малка птичка.”
Уйлям Смит, 15-годишен: „Бог направил мъжа; мъжът направил жената.”

Едуард Тейлър, 15-годишен: „Нищо не зная за Лондон.” Хенри Матюман, 17-
годишен: „Понякога ходя в черква… Едно име, за което проповядват, е някой

си Исус Христос, но аз не мога да назова други имена и не мога да кажа нищо

за него. Той не бил убит, а умрял както всички хора. В известен смисъл той
не бил като другите хора, понеже той е бил един вид религиозен, а други не

са (Пак там, 74, стр. XV) „Дяволът е добър човек. Не го зная къде живее.
Христос е бил лош човек.” „Това момиче (на 10 години) сричаше думата бог

като куче и не знаеше името на кралицата.” (Ch. Empl. Comm. V. Rep. 1866,

210