Page 209 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 209

същинска робиня, подмятана нагоре-надолу от всяка обществена вълна; тя
      ту умира от глад в къщи в мъничка стаичка или е близо до това; ту пък е зае-

      та по 15, 16 дори 18 от 24-те часа, в едва поносима атмосфера и с храна, ко-

      ято, дори когато е добра, не може да се смила поради липсата на чист въз-
      дух. От тези жертви живее туберкулозата, която е болест само на лошия въз-

      дух.” (Д-р Ричардсън, Work and Overwork, в „Сошъл сайънс ривю” от 18 юли
      1863 г.)]
      s90
      [*90 „Морнинг стар” от 23 юни 1863 г. — „Таймс” се възползва от този слу-

      чай, за да защити американските робовладелци срещу Брайт и т.н. „Мнозина

      от нас — казва този вестник — мислят, че докато нашите млади жени извър-
      шват убийствен труд, потиквани от бича на глада вместо от плющенето на

      камшика, ние надали имаме право да насъскваме за война с огън и меч про-
      тив семейства, които са се родили като робовладелци и поне добре хранят

      своите роби и ги карат да работят умерено.” („Таймс” от 2 юли 1863 г.). По

      същия  начин  и  „Стандард”,  вестник  на  торите,  накастри  отец  Нюман  Хол:
      „Той отлъчва от църквата робовладелците, а се моли заедно с ония почтени

      хора, които карат лондонските кочияши и омнибусни кондуктори и т.н. все-
      кидневно да работят само по 16 часа за кучешка заплата.” Най-сетне запри-

      казва оракулът г. Томас Карлайл, за когото аз още през 1850 г. казах: „По дя-
      вола отиде геният, остана само култът.” В една къса парабола той свежда

      най-грандиозното събитие на нашето време, американската гражданска вой-

      на, към това, че северният Петър на всяка цена искал да счупи главата на
      южния Паул, затова, че северният Петър наемал работниците „на ден”, а Па-

      ул — „до живот” („Макмиланс мегазин”, августовската книжка от 1863 г., ста-

      тия Ilias Americana in nuce [стр. 301]). Така най-сетне се пръсна сапуненият
      мехур на симпатиите на торите към градския — но недай боже селския! —

      наемен работник. Ядката на този мехур се нарича — робство!]
      s94

      [*94 „Изглежда естествено — забелязва един фабрикант на стомана, който

      използува  деца  за  нощна  работа,  —  че  момчетата,  които  работят  нощем,
      през деня не могат нито да спят, нито да си отпочинат както трябва, а през

      следващия ден непрекъснато скиторят.” Пак там. Fourth Rep. 63, стр. ХІІІ. За
      голямото значение на слънчевата светлина за поддържането и развитието на

      тялото  един  лекар  казва  между  другото:  „Светлината действува  и  направо
      върху тъканите на тялото, като им придава твърдост и еластичност. Мускули-

      те на животни, които бъдат лишени от нормалното количество светлина, ста-



                                                           209
   204   205   206   207   208   209   210   211   212   213   214