Page 211 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

стр. 55, №278). Същата система, както в споменатите метални фабрики, гос-
подствува и във фабриките за стъкло и хартия. В книжните фабрики, където

хартията се произвежда с машини, нощният труд е общо правило за всички

операции, освен за сортирането на парцалите. В някои случаи нощният труд
продължава на смени непрекъснато през цялата седмица, от неделя през

нощта до 12 през нощта на другата събота. Работният персонал от дневната
смяна работи 5 дни в седмицата по 12 часа и един ден 18 часа, а персоналът

от нощната смяна работи 5 нощи по 12 и една нощ 6 часа. В други случаи
всяка смяна работи по 24 часа през ден. Едната смяна работи 6 часа в поне-

делник и 18 часа в събота, за да допълни 24 часа. В други случаи е въведена

една междинна система, при която всички работници, поставени при маши-
нарията за произвеждане на хартията, работят през всички дни на седмицата

по 15—16 часа. Тази система, казва следственият комисар Лорд, като че ли
обединява всички злини на дванадесетчасовата и двадесет и четири часова-

та смяна. При тази нощна система работят деца под 13 години, младежи под
18 години и жени. Понякога, при дванадесетчасовата система те е трябвало

поради неидването на работниците от новата смяна да работят две смени

подред, т.е. 24 часа. Свидетелски показания доказват, че момчета и момиче-
та много често работят свръх-време, което нерядко се проточва до 24, дори

36 часа непрекъснат труд. В „непрекъснатия и неизменен” процес на отделе-
нието за лакиране намираме 12-годишни момичета, които в продължение на

цял месец работят по 14 часа на ден, „без каквато и да било редовна почивка
или прекъсване, освен две или най-много три получасови паузи за хранене.”

В някои фабрики, в които е напълно отменен нощният труд, се работи ужасно

много свръх-време и „то често пъти в най-мръсните, най-горещите и най-
монотонни процеси” („Children's Employment Commission. Report IV, 1865”, стр.

XXXVIII и XXXIX).]
s102

[*102 „В нашето време, склонно към рефлексии и резониране, не ще е

стигнал далеч оня, който не може да приведе някакво сериозно основание за
всичко, дори за най-лошото и най-превратното. Всичко, което в света е било

развалено, е било развалено със сериозни основания.” (Хегел, Enzyklopadie.

Erster Teil: Die Logik, стр. 249)]
s103

[*103 „Children's Employment Commission. IV. Report 1865”, стр. 85. На по-
добно деликатно съображение на господа фабрикантите на стъкло, че „ре-

довното хранене” на децата било невъзможно, тъй като в такъв случай опре-

211