Page 212 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

делено количество топлина, която пещите излъчват, щяла да бъде „чиста за-
губа” или „разпиляване”, отговаря следственият комисар Уайт, но неговият

отговор съвсем не е като на Юър, Сениор и т.н. и на ония плоски немци като

Рошер и т.н., които с джавкане ги преповтарят, трогнати от „въздържанието”,
„самоотричането” и „пестеливостта” на капиталистите при изразходването на

техните пари и от тяхната тимур-тамерлановска „разточителност” на човешки
живот: „И да се разпилее известно количество топлина в повече — в сравне-

ние със сега — поради осигуряването на установено време за хранене, тя
дори по паричната си стойност е нищо в сравнение с пропиляването на жиз-

нена сила, което днес кралството понася вследствие на това, че заетите в

стъкларските фабрики деца, които се намират в периода на своя растеж, ня-
мат дори спокойствието, необходимо за нормално хранене и смилане на

храната.” (Пак там, стр. XLV) И това в „годината на прогреса” — 1865! Без да
говорим за изразходването на сили, за вдигане и носене на тежки предмети,

във фабриките за производство на шишета и на оловно стъкло всяко дете
извървява през непрекъснатия ход на своята работа 15 до 20 (английски)

мили за 6 часа! А работата често трае от 14 до 15 часа! В много от тия стък-

ларски фабрики, както и в московските предачни фабрики, господствува сис-
темата на шестчасовите смени. „През време на цялата работна седмица

шест часа са най-дългият период на непрекъсната почивка, но от тях трябва
да се извади времето за отиване до фабриката и обратно, за миене, облича-

не, хранене, за които също е потребно време. Така че в действителност ос-
тава най-незначително време за почивка. Няма време за игра и чист въздух,

освен за сметка на времето за сън, а той е така необходим за деца, които в

такава гореща атмосфера извършват такава напрегната работа… Дори този
къс сън се прекъсва поради това, че детето трябва само да се събужда но-

щем или че денем го събужда външният шум.” Господин Уайт привежда слу-

чаи, когато едно момче е работило непрекъснато 36 часа; други случаи, кога-
то момчета на 12 години опъват до 2 часа през нощта, след това спят във

фабриката до 5 часа сутрин (3 часа!), след което пак започват своя дневен
труд! „Количеството труд — казват редакторите на общия отчет, Тримънхийр

и Тъфнел, — който извършват момчета, момичета и жени през своя дневен
или нощен проклет труд („spell of labour”), е просто баснословно.” (Пак там,

XLIІI и XLIV.) В същото време „преизпълненият със самоотрицание” стъклар-

ски капитал може би някоя късна вечер се олюлява от клуба за към къщи със
замаяна от портвайн глава, като идиотски си тананика: „Никога, никога бри-

танците не ще бъдат роби!”

212