Page 212 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 212

делено количество топлина, която пещите излъчват, щяла да бъде „чиста за-
      губа”  или „разпиляване”, отговаря  следственият  комисар  Уайт, но  неговият

      отговор съвсем не е като на Юър, Сениор и т.н. и на ония плоски немци като

      Рошер и т.н., които с джавкане ги преповтарят, трогнати от „въздържанието”,
      „самоотричането” и „пестеливостта” на капиталистите при изразходването на

      техните пари и от тяхната тимур-тамерлановска „разточителност” на човешки
      живот: „И да се разпилее известно количество топлина в повече — в сравне-

      ние със сега — поради осигуряването на установено време за хранене, тя
      дори по паричната си стойност е нищо в сравнение с пропиляването на жиз-

      нена сила, което днес кралството понася вследствие на това, че заетите в

      стъкларските фабрики деца, които се намират в периода на своя растеж, ня-
      мат  дори  спокойствието,  необходимо  за  нормално  хранене  и  смилане  на

      храната.” (Пак там, стр. XLV) И това в „годината на прогреса” — 1865! Без да
      говорим за изразходването на сили, за вдигане и носене на тежки предмети,

      във фабриките за производство на шишета и на оловно стъкло всяко дете
      извървява  през  непрекъснатия  ход  на  своята  работа  15  до  20  (английски)

      мили за 6 часа! А работата често трае от 14 до 15 часа! В много от тия стък-

      ларски фабрики, както и в московските предачни фабрики, господствува сис-
      темата  на  шестчасовите  смени.  „През  време  на  цялата  работна  седмица

      шест часа са най-дългият период на непрекъсната почивка, но от тях трябва
      да се извади времето за отиване до фабриката и обратно, за миене, облича-

      не, хранене, за които също е потребно време. Така че в действителност ос-
      тава най-незначително време за почивка. Няма време за игра и чист въздух,

      освен за сметка на времето за сън, а той е така необходим за деца, които в

      такава гореща атмосфера извършват такава напрегната работа… Дори този
      къс сън се прекъсва поради това, че детето трябва само да се събужда но-

      щем или че денем го събужда външният шум.” Господин Уайт привежда слу-

      чаи, когато едно момче е работило непрекъснато 36 часа; други случаи, кога-
      то момчета на 12 години опъват до 2 часа през нощта, след това спят във

      фабриката до 5 часа сутрин (3 часа!), след което пак започват своя дневен
      труд! „Количеството труд — казват редакторите на общия отчет, Тримънхийр

      и Тъфнел, — който извършват момчета, момичета и жени през своя дневен
      или нощен проклет труд („spell of labour”), е просто баснословно.” (Пак там,

      XLIІI и XLIV.) В същото време „преизпълненият със самоотрицание” стъклар-

      ски капитал може би някоя късна вечер се олюлява от клуба за към къщи със
      замаяна от портвайн глава, като идиотски си тананика: „Никога, никога бри-

      танците не ще бъдат роби!”

                                                           212
   207   208   209   210   211   212   213   214   215   216   217