Page 213 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 213

s104
      [*104 В Англия напр. и сега още тук-там на село осъждат някой работник

      на затвор, загдето осквернил светостта на неделния ден, като работил в гра-

      динката пред къщата си. Но същият работник бива наказван за нарушаване
      на договора, ако в неделя не се яви на работа в металната, стъкларската или

      книжната фабрика, макар и поради религиозни бръмбари в главата. Ортодок-

      салният парламент е равнодушен към осквернението на неделния ден, кога-
      то то става в „процеса на оплодотворяване” на капитала. В един меморандум

      (август 1863), с който лондонските надничари от магазините за продажба на
      риба и заклани птици искат да се премахне неделният труд, се казва, че тех-

      ният труд през първите 6 дни на седмицата трае средно по 15 часа на ден, а
      в неделя 8 до 10 часа. От същия меморандум личи, че този „неделен труд” е

      особено насърчаван от изтънчените чревоугодници и аристократически на-

      божници-лицемери от Екзетър-хол. Тези „светии”, които са така ревностни „в
      грижите за своето благоутробие”, доказват своето християнство с примире-

      нието, с което те понасят извънмерния труд, лишенията и глада на трети ли-
      ца. За тях (работниците) е пагубно да угаждат на своя търбух.]
      s107

      [*107  John  Ward  [Джон  Уорд],  History  of  the  Borough  of  Stoke-upon-Trent,
      Лондон 1843 г., стр. 42]
      s108
      [*108 Реч на феранд в „House of Commons” [Камара на общините] от 27

      април 1863 г.]
      s109
      [*109 „That the manufactures would absorb it and use it up. Това са били точ-

      ните думи на фабрикантите на памук.” Пак там]
      s110
      [*110 Пак там. Въпреки доброто си желание, Вилиерс е трябвало по силата

      на „закона” да отклони предложението на фабрикантите, нo тези господа все

      пак постигнали своята цел благодарение на послушността на администраци-
      ята на местните учреждения за бедните. Господин Редгрейв, фабричен инс-

      пектор, уверява, че този път системата, според която сираците и децата на
      бедняците „по закон” се вземат като чираци, „не бе съпроводена от старите

      непорядки” — (за тези „непорядки” ср. Енгелс, Die Lage der arbeitenden Klasse
      etc.) — макар че, впрочем, в един случай „бе извършена злоупотреба с тази

      система по отношение на момичета и млади жени, докарани от земеделските



                                                           213
   208   209   210   211   212   213   214   215   216   217   218