Page 214 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

окръзи на Шотландия в Ленкшайр и Чешайр”. Според тази „система” фабри-
кантът сключва договор за определени периоди с администрациите на прию-

тите за бедни. Той храни и облича децата, дава им жилище и освен това

малка парична добавка. Странно звучи следната забележка на г. Редгрейв,
особено като се има предвид, че дори в годините на просперитета на анг-

лийската памучна индустрия годината 1860 изпъква изключително и че тога-
ва работните заплати бяха особено високи, защото необикновеното търсене

на работна ръка се сблъска с обезлюдяването на Ирландия, с безпримерното
изселване от английските и шотландските земеделски окръзи в Австралия и

Америка, с положителното намаление на населението в някои английски зе-

меделски окръзи — отчасти поради успешно постигнатото прекършване на
жизнената сила, отчасти поради по-раншното изчерпване на разполагаемото

население от страна на търговците на човешко месо. И въпреки всичко това
г. Редгрейв казва: „Към този вид труд (на децата от приютите за бедни) при-

бягват само когато не може да се намери друг, тъй като той е скъп труд (high-
priced labour). Обикновената работна заплата за момче на 13 години е около

4 шилинга седмично; но невъзможно е да даваш на 50 или 100 такива момче-

та жилище, облекло, храна, медицинска помощ и съответния надзор, а на то-
ва отгоре и малка парична добавка — всичко това срещу 4 шилинга на глава

седмично.” („Rep. of the Insp of Factories for 30th April 1860”, стр. 27) Господин
Редгрейв забравя да каже как самият работник може да достави всичко това

на своите момчета с тяхната заплата от 4 шилинга, щом като фабрикантът не
може да го направи за 50 или 100 момчета, които са настанени, прехранвани

и надзиравани общо. За да отбия погрешни заключения от текста, трябва да

отбележа тук и това, че откак английската памучна индустрия се подчини на
Factory Act от 1850 г. с неговото урегулиране на работното време и т.н., тя

трябва да се разглежда като образцовата индустрия в Англия. Английският

памучен работник стои във всяко отношение по-горе от своя континентален
другар по съдба. „Пруският фабричен работник работи седмично най-малко

10 часа повече от своя английски съперник, а ако работи вкъщи, на свой соб-
ствен тъкачен стан — за допълнителните работни часове пада и това огра-

ничение.” („Rep. of the Insp. of Fact. 31st. Oct. 1855”, стр. 103) Гореспоменати-
ят фабричен инспектор Редгрейв след индустриалната изложба в 1851 г. об-

ходил континента, специално Франция и Прусия, за да изучи тамошните

фабрични условия. Той казва за пруския фабричен работник: „Той получава
заплата, достатъчна за набавяне на простата храна и малкото удобства, на

които е навикнал и с които се задоволява… Той живее по-зле и работи по-

214