Page 220 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 220

s131

      [*131 „Печално е без съмнение, че една класа хора е принудена да се из-

      мъчва с работа по 12 часа на ден. Ако към това прибавим и времето за хра-
      нене и това за отиване до работилницата и за връщане от нея, фактически

      ще се получат 14 от 24-те часа на ден…. Независимо от здравето, аз се на-

      дявам, че никой няма да отрече, че от морална гледна точка едно така пълно
      поглъщане на времето на работническите класи, започващо без прекъсване

      от ранна 13 годишна възраст, а в „свабадните“ отрасли на промишлеността
      дори от много по-ранна възраст, е извънредно вредно и е страшно зло… В

      интерес на обществения морал за отглеждане на едно способно население и
      за да се създаде за болшинството на народа възможност да се ползва ра-

      зумно от живота, трябва да се настоява във всички отрасли на производство

      да се резервира част от всеки работен ден за почивка и свободно време.“
      (Леонард Хорнър в „Reports of Insp. Of Fact. For 31  December 1841”]
                                                                            st
      s132
      [*132 Виж „Judgement of Mr. J. H. Otway, Belfast, Hilary Sessions, Country An-

      trim 1860“
      s133
      [*133  За  режима  на  Луи  Филип,  краля-буржоа,  е  твърде  характерно,  че

      единственият издаден при него Фабричен закон от 22 март 1841 г. никога не е

      прилаган.  И  при  това  този  закон  се  отнася  само  до  детския  труд.  Той
      определя 8-часов труд за деца между 8 и 12 години, 12-часов труд за деца

      между 12 и 16 години и т.н. с множество изключения, които допускат нощтна
      работа  дори  за  8-годишни  деца.  В  тази  страна,  където  всяка  мишка  се

      намира  под  полицейски  надзор,  надзорът  и  приложението  на  закона  били

      предоставени  на  добрата  воля  на  "приятелите  на  търговията".  Едва  след
      1853  г.  в  една  единствена  област  -  Северния  департамент  -  се  назначава

      един  платен  правителствен  инспектор.  Не  по-малко  характерно  за
      развитието на френското общество изобщо е фактът, че до революцията от

      1848 г. законът на Луи Филип си е останал единствен в тая област, макар че
      френската законодателна фабрика е обхванала всичко със своята мрежа от

      закони.
      s143

      [*143 Aз констатирах, че на хора, които бяха получили 10 шилинга седмич-

      но, удържаха по 1 шилинг за сметка на общото намаление на работната зап-


                                                           220
   215   216   217   218   219   220   221   222   223   224   225