Page 220 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 220
s131
[*131 „Печално е без съмнение, че една класа хора е принудена да се из-
мъчва с работа по 12 часа на ден. Ако към това прибавим и времето за хра-
нене и това за отиване до работилницата и за връщане от нея, фактически
ще се получат 14 от 24-те часа на ден…. Независимо от здравето, аз се на-
дявам, че никой няма да отрече, че от морална гледна точка едно така пълно
поглъщане на времето на работническите класи, започващо без прекъсване
от ранна 13 годишна възраст, а в „свабадните“ отрасли на промишлеността
дори от много по-ранна възраст, е извънредно вредно и е страшно зло… В
интерес на обществения морал за отглеждане на едно способно население и
за да се създаде за болшинството на народа възможност да се ползва ра-
зумно от живота, трябва да се настоява във всички отрасли на производство
да се резервира част от всеки работен ден за почивка и свободно време.“
(Леонард Хорнър в „Reports of Insp. Of Fact. For 31 December 1841”]
st
s132
[*132 Виж „Judgement of Mr. J. H. Otway, Belfast, Hilary Sessions, Country An-
trim 1860“
s133
[*133 За режима на Луи Филип, краля-буржоа, е твърде характерно, че
единственият издаден при него Фабричен закон от 22 март 1841 г. никога не е
прилаган. И при това този закон се отнася само до детския труд. Той
определя 8-часов труд за деца между 8 и 12 години, 12-часов труд за деца
между 12 и 16 години и т.н. с множество изключения, които допускат нощтна
работа дори за 8-годишни деца. В тази страна, където всяка мишка се
намира под полицейски надзор, надзорът и приложението на закона били
предоставени на добрата воля на "приятелите на търговията". Едва след
1853 г. в една единствена област - Северния департамент - се назначава
един платен правителствен инспектор. Не по-малко характерно за
развитието на френското общество изобщо е фактът, че до революцията от
1848 г. законът на Луи Филип си е останал единствен в тая област, макар че
френската законодателна фабрика е обхванала всичко със своята мрежа от
закони.
s143
[*143 Aз констатирах, че на хора, които бяха получили 10 шилинга седмич-
но, удържаха по 1 шилинг за сметка на общото намаление на работната зап-
220