Page 219 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

s126
[*126 Пак там, стр 69., Джекоб Вендърлинт обясни още през 1734 г., че

тайната за оплакванията на капиталистите от мързела на работническото на-

селение просто се заключава в това, че за същата заплата те са искали 6 ра-
ботни дни вместо 4]
s127
[*127 „An Essay etc.”, стр. 242: „Такъв идеален трудов дом трябва да стане

„дом на ужаса”, а не прибежище за бедните, където те получават обилна

храна, топло и прилично облекло и само малко работят.”]
s128

[*128 „In this ideal workhouse the poor shall work 14 hours in a day, allowing

proper time for meals, in such manner that there shall remain 12 hours of neat
labour.” (Пак там.) „Французите” — казва той — се смеят на нашите възтор-

жени идеи за свобода.” (Пак там, стр. 78)]
s129

[*129 „Те се противопоставиха на работен ден над 12 часа дневно най-

вече затова, защото законът, който е установил това число на часовете, е
едничкото благо, което им остава от законодателството на републиката.”

(„Rep. of Insp. of Fact. 31st Oct. 1856”, стр. 80). Френският закон за дванаде-

сетчесов работен ден, от 5 септември 1850 г., обуржоазено издание на дек-
рета на временното правителство от 2 март 1848 г., се простира върху всички

Ateliers [предприятия] без разлика. Преди този закон работният ден във
Франция е бил неограничен. Той е траел във фабриките по 14, 15 и повече

часа. Виж „Des classes ouvrieres en France, pendant l'annde 1848. Par M. Блан-

ки. Господин Бланки, икономистът, а не революционерът, е бил натоварен от
правителството да направи анкета върху положението на работниците.]
s130
[*130 Белгия и относно регулирането на работния ден се оказва образцова

буржоазна държава. Лорд Хоуърд де Велден, английски пълномощен минис-

тър в Брюксел, докладва на Foreign Office [английското външно министерст-
во] на 12 май 1862 г.: „Министър Рожие ми заяви, че нито някакъв общ закон,

нито местни правила ограничават някак детския труд; че през последните 3
години правителството при всяко свое заседание се е занимавало с идеята

да предложи на камарите един закон по този въпрос, но че то винаги е сре-
щало непреодолима пречка в ревнивия страх от всяко законодателство, кое-

то противоречи на принципа за пълната свобода на труда”!]

219