Page 102 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

вателен закон и в техните практически извъртания и хитрувания за

неговото заобикаляне.

«За осъждане е само законодателството, защото е издало един фикти-

вен закон (delusive law), който, под претекст че се грижи за възпитанието
на децата, не съдържа нито едно единствено постановление, с което да

може да се осигури тази предявена цел. Законът определя само, че де-

цата всеки ден трябва да бъдат затваряни за определено време (3 часа)
между четирите стени на едно помещение, наречено училище, и че този,

който е наел детето, трябва да получава всяка седмица удостоверение
за това от едно лице, което с името си се подписва като учител или учи-

телка.»*136
[*136 Леонард Хорнър в „Reports of Insp. of Fact, for 30th June 1857”, стр.

17]

Преди да бъде издаден поправеният фабричен закон от 1844 г., не са

били рядко явление свидетелства за посещаване на училище, които

учителят и учителката, като неграмотни, са подписали с кръст.

«Когато посетих едно от училищата, което издаваше такива свидетелст-
ва, аз бях дотолкова поразен от невежеството на учителя, че го попитах:

„Кажете ми моля ви, знаете ли да четете?” „Е, па, горе долу” — отговори

той. За свое оправдание той прибави: „Във всеки случай аз стоя пред
моите ученици.»

През време на подготвянето на закона от 1844 г. фабричните инспек-

тори разобличили мизерното състояние на помещенията, наречени

училища, чиито свидетелства те били длъжни да признават като на-

пълно валидни според закона. Всичко, което те прокарали, било това,

че от 1844 г.

«цифрите в училищните свидетелства трябва да бъдат попълнени с по-

черка на учителя, а името и презимето на учителя — да бъдат подписани

от самия него.»*137
[*137 Пак той, в „Reports of Insp. of Fact, for 31st Oct. 1855”, стр. 18-19]

Сър Джон Кинкейд, фабричен инспектор за Шотландия, разказва за

102