Page 98 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

нарски манифактури.qd124

«Обикновените условия са 1 шилинг и 8 пенса на седмица (които при-

надлежат на родителите) и 2 пенса за мене самия, плюс чай.»

Договорите важат само за седмицата. Сцените и езикът на тоя пазар

са просто възмутителни.*124qd125 В Англия все още се случва жени „да

вземат момчета от трудов дом [Workhouse] и да ги продават на пър-

вия срещнат купувач за 2 шилинга и 6 пенса седмично”.*125qd126 Въпре-

ки закона, във Великобритания и сега най-малко 2000 момчета биват

продавани от своите родители като живи машини за чистене на коми-

ни (макар че за заместването им има машини).*126 Причинената от

машината революция в правното отношение между купувач и прода-

вач на работна сила, така че цялата сделка загубва дори привидност-

та на договор между свободни личности, е дала по-сетне на английс-

кия парламент юридическо оправдание за държавна намеса във

фабричното дело. Винаги когато фабричният закон ограничава детс-

кия труд на 6 часа в дотогава още незасегнати клонове на индустрия-

та, се чува отново хленчът на фабрикантите: част от родителите изв-

личали децата от сега засегнатата индустрия, за да ги продадат в та-
кава индустрия, където още цари „свобода на труда”, т.е. където де-

цата под 13 години са заставени да работят като възрастни, а, значи,

и могат да бъдат продадени по-скъпо. Но тъй като капиталът по своя-

та природа е левелер, т.е. изисква като свое получено по рождение

човешко право равенство в условията за експлоатиране на труда във

всички производствени сфери, законодателното ограничаване на

детския труд в един индустриален клон става причина за неговото ог-
раничаване и в други.

Ние още по-рано посочихме физическата деградация на деца, мла-

дежи и жени, които капиталът експлоатира с помощта на машината —

отначало пряко, във фабриките, изникващи на нейна основа, а после

и косвено, във всички останали индустриални клонове. Затова тук ще
се спрем само на една точка — на грамадната смъртност на работни-

98