Page 103 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

подобен служебен опит.

«Първото училище, което ние посетихме, държеше някоя си г-жа Ан Ки-

лин. Когато ѝ предложих да каже името си буква по буква, тя веднага

направи грешка, като почна с буквата С, но веднага се поправи, като ка-
за, че нейното име започва с К. Но като прегледах нейните подписи в

книгата за училищните свидетелства, аз забелязах, че тя се подписва
различно, а нейният почерк не остави никакво съмнение, че тя е негодна

за учителка. Пък и тя самата призна, че не може да води дневника… В
друго училище намерих, че училищната стая има 15 фута дължина и 10

фута ширина, и преброих в това помещение 75 деца, които крещяха не-

що неразбрано.»*138
[*138 Сър Джон Кинкейд в „Reports of Insp. of Fact for 31st Oct. 1858”, стр.

31, 33]

«Но не са само тия мизерни дупки децaта получават училищни свиде-

телства без да добиват училищно образование — защото в много
училища, в които учителят е компетентен, неговите усилия почти

изцяло се разбиват в забъркващия куп деца от всякаква възраст, от 3

години нагоре. Неговият доход, който в най-добрия случай е твърде
жалък, зависи напълно от онова количество пенси, които могат да

бъдат получени от най-големия брой деца, наблъскани в една стая.
Към това се прибавя оскъдната училищна мебелировка, липсата на

книги и други учебни помагала и потискащото въздействие на разва-
ления и отвратителен въздух върху самите бедни деца. Аз бях в мно-

го такива училища, където видях маса деца, които абсолютно нищо

не правеха; и това се удостоверява като посещаване на училище, а
такива деца фигурират в официална статистика като получили об-

разование.»*139
[*139 Леонард Хорнър в „Reports etc. for 31st Oct. 1857”, стр. 17, 18]qd140

В Шотландия фабрикантите избягват да държат деца, които са за-

дължени да ходят на училище.

«Това достатъчно доказва силното неразположение на фабрикантите

спрямо клаузите за образованието.»*140

103