Page 107 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

на времето на нейното използване. Но дори ако приемем това, една

машина, която работи 7½ години по 16 часа дневно, обхваща също

такъв производствен период и не прибавя към общия продукт повече
стойност, колкото същата машина, която работи 15 години по 8 часа

дневно. Само че в първия случай стойността на машината би била

възпроизведена двойно по-бързо отколкото във втория, а капиталис-

тът би погълнал за 7½ години толкова принаден труд, колкото иначе

за 15.

Материалното изхабяване на машината е двояко. Едното произтича

от нейната употреба, както монетите се изтъркват в обръщение; дру-

гото — от нейната неупотреба, както бездейният меч ръждясва в

ножницата. Това е изхабяване, което се дължи на природни сили. Из-

хабяването от първия вид е, повече или по-малко, право пропорцио-

нално, а от последния вид — до известна степен обратно пропорцио-

нално на нейната употреба.*145
[*145 „Причината… за повреждането на чувствителните подвижни части на

металния механизъм може да се дължи на бездействието.” (Юър, Philosophy

of Manufactures, Лондон 1835 г., стр. 281)]

Но покрай материалното изхабяване машината подлежи така да се

каже и на морално изхабяване.qd146 Тя губи разменна стойност, доколкото

машини от същата конструкция могат да се произвеждат по-евтино

или по-добри машини започнат да я конкурират.*146. И в двата

случая, колкото и млада и жизнеспособна да е машината - нейната

стойност вече не се определя от фактически въплътеното в нея ра-

ботно време, а от онова работно време, което е необходимо за ней-

ното собствено възпроизвеждане или за възпроизвеждане на по-

добра машина. Затова тя повече или по-малко е загубила от стой-
ността си. Колкото е по-къс периодът, през който се възпроизвежда

цялата ѝ стойност, толкова по-малка е опасността от морално изха-

бяване, а колкото е по-дълъг работният ден — толкова по-къс е този

период.qd147 При първото въвеждане на машината в някой производствен

клон един след друг идват нови методи за по-евтиното ѝ възпроиз-

107