Page 99 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 99
ческите деца през първите години на техния живот. В Англия има 16
регистрационни окръга, в които на 100 000 живи деца под една годи-
на се падат средно годишно по 9 000 смъртни случая (в един окръг
само 7 047), в 24 окръга — над 10 000, но под 11 000; в 39 окръга —
над 11 000, но под 12 000; в 48 — над 12 000, но под 13 000; в 22 —
над 20 000; в 25 — над 21 000; в 17 — над 22 000; в 11 — над 23 000;
в окръзите Хуу, Улвърхемптън, Ештън-ънд-Лайн и Престън — над 24
000; в окръзите Нотинхам, Стокпорт и Бредфорд — над 25 000; в
Уйсбийч — 26 000 и в Манчестър — 26 125.*127
[*127 „Sixth Report on Public Health”, Лондон, 1864 г., стр. 34]
Както показа едно официално лекарско изследване в 1861 г., високи-
ят процент на смъртността се дължи — като се оставят настрана
местните условия — предимно на работещи майки вън от вкъщи и на
произлизащо оттук занемаряване и лошо третиране на децата, между
другото и на неподходяща храна, недостатъчна храна, тъпчене с
упойки и т.н., а към това трябва да се прибави и неестественото от-
чуждаване на майките от деца им и, като последица от него, умишле-
ното изгладняване и отравяне на децата.*128
[*128 „То (изследването от 1861 г.)… освен това доказа, че от една страна,
при описаните обстоятелства, децата гинат от занемаряване и лоши
обноски, които се дължат на работата на техните майки, а от друга
страна майките свикват на страшно неестествено отнасяне към своите
рожби — обикновено тяхната смърт не ги засяга много, а понякога… те
вземат преки мерки, за да я ускорят.” (пак там)]
В такива земеделски окръзи, „където има минимум от женски
труд, процентът на смъртността е най-малък”.*129 qd129Но ан-
кетната комисия от 1861 г. даде и неочакван резултат, че в някои зе-
меделски окръзи, разположени по брега на Северно море, процентът
на смъртността на децата под една година почти достига този на най-
злокобните фабрични окръзи. Поради това д-р Джулиан Хънтър бил
натоварен да изследва това явление на самото място. Неговият от-
чет е включен в „VI. Report on Public Health”.*130
99