Page 106 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

нимума съпротивата на упорстващата, но еластична граница на чо-

вешката природа.*143 Тази съпротива и без това е отслабена от

привидната лекота на труда при машината и от по-голямата отстъп-

чивост и покорност на жените и децата.*144

[*144 Англичаните, които охотно възприемат първата емпирична форма, в
която се проявява известно явление, за негова причина често пъти обясняват

онова огромно иродовско заграбване на деца от приютите за бедни и сираци,

което капиталът е извършил при зараждане на фабричната система и чрез
което той си е набавил съвсем безволен човешки материал, като причина за

дългото работно време във фабриките. Така, напр. Фийлдън, сам английски
фабрикант, казва: „Ясно е: дългото работно време произлиза от обстоятелст-

вото, че от различни части на страната са доставени толкова голям брoй
изоставени деца и че предприемачите станаха независими от работниците,

така че те, след като с помощта на насъбрания по такъв начин мизерен чо-

вешки материал вече веднаж бяха сполучили да превърнат дългото работно
време в обичай, сега вече по-лесно можеха да го налагат и на своите съсе-

ди.” (Дж. Фийлдън, The Curse of the Factory System, Лондон, 1836 г., стр. 11)

Относно женския труд фабричният инспектор Саундърс казва във фабричния
отчет от 1844 г.: „Между работничките има жени, които много седмици наред,

с изключение на няколко дни, работят от 6 часà сутрин до 12 часà през нощ-
та, с по-малко от два часа за хранене, така че в продължение на 5 дни oт

седмицата от 24-те часа дневно им остават само 6 часа, за да си идат до
вкъщи и да отпочинат в леглото.”]

Производителността на машината, както видяхме, е обратно пропор-

ционална на големината на онази съставна част от стойността, която
тя прехвърля върху продукта. Колкото е по-дълъг периодът на нейно-

то функциониране, толкова по-голяма е масата продукти, върху която

се разпределя прибавяната от нея стойност, и толкова по-малка е

частта от стойността, която тя прибавя към отделната стока. Но пе-

риодът на активния живот на машината се определя, очевидно, от

дължината на работния ден или от продължителността на дневния

трудов процес, умножена с числото на дните, в които той се повтаря.

Изхабяването на машината съвсем не отговаря математически точно

106