Page 109 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

тал от 18 пенса. Когато един от нашите хора (т.е. от фабричните работ-
ници) напусне фабриката, в такъв случай той прави безполезен един ка-

питал, който е струвал 100 000 ф.ст.»*151 qd151

Помислете си само! Да се направи безполезен, макар и само за миг,

един капитал, който струвал 100 000 ф.ст.! Наистина, ужасно безоб-

разие — някой от нашите хора изобщо да напусне някога фабриката!
Както е проумял Сениор след това поучаване от страна на Ешуърт,

нарастващите размери на машините правят „желателно” едно посто-

янно удължаване на работния ден.*152

[*152 Голямото преобладаване на основния [постоянния] капитал над цирку-

лиращия… прави желателно дълго работно време.” С нарастващите размери
на машините и т.н. „подбудите за удължаване на работното време се усил-

ват, тъй като това е единственото средство да се направи доходна голяма
маса постоянен капитал” (пак там, стр. 11—13). „В една фабрика има различ-

ни разходи, които остават постоянни, безразлично дали фабриката работи
повече или по-малко време. Напр. рентата за постройките, местни и об-

щи данъци, осигуровки против пожар, работна заплата на различни постоян-

ни работници, повреди на машини — наред с различни други тежести, чието
съотношение към печалбата намалява в същата пропорция, в която расте

размерът на производството.” („Reports of the Insp. of Fact, for 31st Oct 1862”,
стр. 19)]

Машината произвежда относителна принадена стойност не само като

пряко обезценява работната сила и косвено я поевтинява чрез поев-

тиняване на стоките, влизащи в нейното възпроизводство, но и като
превръща труда, използван от притежателя на машини при първото

им случайно въвеждане, в потенциален труд, като повдига обществе-

ната стойност на машинния продукт над неговата индивидуална

стойност и по такъв начин дава на капиталиста възможност да замес-

тва еднодневната стойност на работната сила със сравнително по-

малка част от стойността на еднодневния продукт. Затова през този

преходен период, когато машинното производство си остава един вид
монопол, печалбите са извънредно големи и капиталистът се старае

най-основно да използва тия „първи дни на младата любов” чрез кол-

109