Page 20 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

нено, а са заедно само по пространство. Част от сечивата на труда

добиват този обществен характер преди да го добие самият трудов

процес.

Икономията в средствата за производство трябва изобщо да се разг-

лежда от две гледни точки. Първо, доколко тя поевтинява стоките и с

това снизява стойността на работната сила. Второ, доколко тя изме-

ня съотношението на принадената стойност към целия авансиран ка-

питал, т.е. към сумата на стойността на неговите постоянни и про-
менливи съставни части. Последният пункт ще бъде разгледан едва в

първи отдел на трета книга на това съчинение, където ние препра-

щаме заради взаимната връзка, и някои неща, чието място е тук. Хо-

дът на анализа налага това разкъсване на предмета, което същевре-

менно отговаря и на духа на капиталистическото производство. А

именно, тъй като в него условията на труд самостоятелно противос-

тоят на работника, икономията в тях се явява като отделна операция,
която него никак не го засяга и поради това е отделена от методите,

които покачват неговата лична производителност.

Формата на труда на мнозина, които планомерно и съвместно рабо-

тят в един и същ производствен процес или в различни, но свързани

помежду си производствени процеси, се нарича кооперация.*10

[*10 „Concours de forces” [френ.: съединение на сили]. Детю де Траси, Traite
de la volonte etc., стр. 78].

Както нападателната сила на един кавалерийски ескадрон или съп-
ротивителната сила на един пехотен полк съществено се различава

от сбора на индивидуалните нападателни и съпротивителни сили,

развивани от всеки отделен кавалерист или пехотинец, така и меха-

ническият сбор на силите на отделните работници се различава от

обществената сила, която се развива, когато много ръце си сътруд-

ничат едновременно в една и съща неразделна операция, както напр.

когато трябва да се вдигне една тежест, да се върти една ръчка или

да се махне от пътя някаква пречка.*11 qd11В такива случаи ефектът на

20