Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 17

ботника  произвеждат  поединично  —  или  заедно,  под  командата  на

      един и същ капитал.


      Впрочем в известни предели все пак се извършва известно преобра-

      зуване. Трудът, който е овеществен като стойност, е труд от средно

      обществено качество, значи е проява на една средна работна сила.

      Но една средна величина съществува винаги само като средна вели-

      чина на множество различни индивидуални величини от един и същ

      вид. Във всеки клон на индустрията индивидуалният работник, Петър
      или  Паул,  се  отклонява  повече  или  по-малко  от  средния  работник.

      Тези  индивидуални  отклонения,  които  в  математиката  се  наричат

      „грешки”, се компенсират и изчезват, щом съберем по-голям брой ра-

      ботници. Прочутият софист и сикофант Едмунд Бърк дори твърди, че

      от практическия си опит като арендатор знае, че дори и в „такъв ма-

      лъкотряд“  от  5  земеделски  работника  изчезва  всяка  индивидуална

      разлика в работата, така че първите срещнати петима възрастни анг-
      лийски земеделски работници,qd8 като работят заедно, ще извършат в

      едно и също време толкова работа, колкото които и да са други пет


      английски земеделски работници.*8 Както и да е, ясно е, че общият

      работен ден на един по-голям брой едновременно заети работници,

      разделен на броя на работниците, е сам по себе си един ден на сре-

      ден обществен труд. Нека напр. работният ден на един работник да е
      дванадесетчасов. В такъв случай работният ден на 12 едновременно

      заети работници ще образува един общ работен ден от 144 часа, и

      макар че работата на всеки от тази дузина работници се отклонява

      повече или по-малко от средния обществен труд и, поради това, от-

      делният работник може да употребява за една и съща работа малко

      повече или по-малко време, работният ден на всеки един от тях, като

      една дванадесета част от общия работен ден от 144 часа, притежава
      средно обществено качество. Но за капиталиста, който наема дузина

      работници, работният ден съществува като общ работен ден на дузи-

      ната.  Работният  ден  на  всеки  отделен  работник  съществува  като

      кратна част на общия работен ден, съвсем независимо от това дали



                                                           17
   12   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22