Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

тези дванайсет души работят съвместно или цялата трудова връзка

помежду им се състои само в това, че те работят за един и същ капи-

талист. Ако обаче тези 12 работника работят по двама у дребни
майстори, тогава зависи от случая дали всеки отделен майстор ще

произведе една и съща стойностна маса и, значи, ще реализира об-

щата норма на принадената стойност. Може да има индивидуални от-

клонения. Ако работникът употребява значително повече време за

произвеждане на една стока, отколкото това е обществено необхо-

димо, ако индивидуално-необходимото за него работно време значи-

телно се отклонява от обществено-необходимото или средното ра-
ботно време, неговият труд не може да се вземе за среден труд, а не-

говата работна сила — за средна работна сила. Тя или не ще бъде

продадена, или пък само под средната стойност на работната сила.

Така че като предпоставка трябва да бъде налице известен минимум

умение при работа и ние по-нататък ще видим, че капиталистическо-

то производство намира средства да отмерва този минимум. И все

пак този минимум, се отклонява от средното равнище, макар че, от
друга страна, трябва да се плаща средна стойност на работната си-

ла. Затова от шестимата дребни майстори един ще извлече повече,

друг — по-малко от общата норма на принадената стойност. Нера-

венствата взаимно се компенсират за цялото общество, но не и за

отделните майстори. И така, законът за нарастването изобщо се реа-

лизира напълно за отделния производител едва когато той произ-

вежда като капиталист, като заангажира едновременно много работ-

ници, т.е. когато от самото начало поставя в движение среден общес-

твен труд.*9
[*9 Господин професор Рoшèр твърди, че бил открил, че една шивачка, която

работи у госпожа професоршата два дни, извършва повече работа отколкото

две шивачки, които госпожа професоршата наема по за един ден. Нека гос-
подин професорът прави своите наблюдения за капиталистическия произ-

водствен процес не в детската стая и не при условия, в които липсва главно-
то действащо лице — капиталистът.]

Но и при неизменен начин на работа едновременното заангажиране

18