Page 230 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

вани едновременно… Поради едновременното извършване на всички раз-
лични операции, които единичният производител би трябвало да извърши

поотделно, става възможно да се произвеждат напр. голямо количество игли

за същото време, за което иначе би била отрязана или заострена само една
игла.” (Дъгалд Стюърт, Works, изд. от сър У. Хамилтън, Единбург, том VIII,

1855 г., Lectures etc., стр. 319)]
d37

[*37 „Колкото по-голямо е разнообразието на работниците-специалисти

(artists — Моск. ред.] във всяка мануфактура… толкова повече, ред и точност
има във всяка работа. Последната по необходимост трябва да се извърши за

по-малко време и работата да намалее.” („The Advantages etc.”, стр. 68)]
d39

[*39 „Щом опитът е показал, съобразно особената природа на продуктите

на всяка манифактура, както най-изгодния начин да се раздели производст-
вото на частични операции, така и броя на работниците, необходими за тези

операции — всички предприятия, които не се придържат точно към кратните
на тези числа, ще произвеждат с повече разходи... Това е една от причините

за колосалното разширение на индустриалните предприятия.” (Ч. Бебидж, On
the Economy of Machinery, Лондон, 1832 г., гл. XXI, стр. 172, 173)]
d40

[*40 В Aнглия топилната пещ е отделно от стъкларската, докато напр. в
Белгия една и съща пещ служи и за двата процеса.]
d41

[*41 Това може да се види и у Уйлям Петѝ, Джон Белърс, Ендрю Арантън, в
„The Advantages ot the East-India Trade” и у Дж. Вендърлинт.]
d42
[*42 Чак до края на 16 век във Франция са си служили за раздробяването и

промиването на руда с големи хавани и сита.]
d43
[*43 Цялата история на развитието на машините може да се проследи по

историята на мелниците за зърнени храни. На английски за фабрика все още

казват mill [мелница]. В немски технологически съчинения от първите десе-
тилетия на 19 век изразът Mühle [мелница] се употребява не само за всяка

движена с природни сили машина, но дори и за всички манифактури, които
употребяват машиноподобни апарати.]
d44

[*44 Както ще посочим по-подробно в четвърта книга на това съчинение,
Адам Смит не е установил нито едно ново положение върху разделението на

труда. Но това, което го охарактеризира като онзи политически икономист,

230