Page 231 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 231
който обобщава манифактурния период, е ударението, което той поставя
върху разделението на труда. Подчинената роля, която той отрежда на ма-
шините, предизвиква в началото на едрата индустрия полемиката на Лодър-
дейл, а в една по-развита епоха — тази на Юър. А Смит смесва и диферен-
цирането на инструментите, при което са били доста дейни самите частични
работници на манифактурата — с изнамирането на машините. В последното
са играли роля не манифактурните работници, а учени, занаятчии и дори се-
ляни (Бриндпей) и т.н.]
d45
[*45 „Тъй като производството се разделя на множество различни опера-
ции, всяка от които изисква различна степен похватност и сила, господарят
на манифактурата може точно да си доставя онова количество сила и сръч-
ност, което е необходимо за всяка операция. Ако би трябвало цялата работа
да се извършва от един работник — един и същ индивид би трябвало да при-
тежава достатъчно сръчност за най-деликатните операции и достатъчна сила
за най-тежките.” (Ч. Бебидж, On the Economy etc., гл. XVІІІ)]
d46
[*46 Напр. едностранчиво развитие на мускули, изкривяване на кости и пр.]
d48
[*48 Д-р Юър в своя апотеоз на едрата индустрия много по-ясно долавя ти-
пичния характер на манифактурата, отколкото икономистите преди него,
чужди на неговия полемичен интерес, и дори отколкото неговите съвремен-
ници, напр. Бебидж, който, наистина, го надминава като математик и меха-
ник, но всъщност схваща едрата индустрия все пак само от гледна точка на
манифактурата. Юър забелязва: „Присвояването на работниците към всяка
отделна операция съставя същността на разделението на труда.” От друга
страна той представя това разделение като приспособяване на разни видове
труд към различни индивидуални способности”, и най-сетне, характеризира
цялата манифактурна система като „система от градации според степента на
похватност”, като „разделение на труда, според различни степени похват-
ност” и т.н. (Юър, Philosophy of Manufactures, стр. 19—22 и следв.)]
d49
[*49 „Всеки занаятчия, който… е получил възможност чрез практика да се
усъвършенства в дадена единична операция… е станал по-евтин работник.”
Юър, Plilosophy etc., стр. 19]
d50a
[*50а Бележка към третото издание: По-късно твърде основни изследвания
на първобитните състояния на човечеството доведоха автора до извод, че не
231