Page 231 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 231

който  обобщава  манифактурния  период,  е  ударението,  което  той  поставя
      върху разделението на труда. Подчинената роля, която той отрежда на ма-

      шините, предизвиква в началото на едрата индустрия полемиката на Лодър-

      дейл, а в една по-развита епоха — тази на Юър. А Смит смесва и диферен-
      цирането на инструментите, при което са били доста дейни самите частични

      работници на манифактурата — с изнамирането на машините. В последното
      са играли роля не манифактурните работници, а учени, занаятчии и дори се-

      ляни (Бриндпей) и т.н.]
      d45

      [*45 „Тъй като производството се разделя на множество различни опера-

      ции, всяка от които изисква различна степен похватност и сила, господарят
      на манифактурата може точно да си доставя онова количество сила и сръч-

      ност, което е необходимо за всяка операция. Ако би трябвало цялата работа
      да се извършва от един работник — един и същ индивид би трябвало да при-

      тежава достатъчно сръчност за най-деликатните операции и достатъчна сила

      за най-тежките.” (Ч. Бебидж, On the Economy etc., гл. XVІІІ)]
      d46

      [*46 Напр. едностранчиво развитие на мускули, изкривяване на кости и пр.]
      d48

      [*48 Д-р Юър в своя апотеоз на едрата индустрия много по-ясно долавя ти-

      пичния  характер  на  манифактурата,  отколкото  икономистите  преди  него,
      чужди на неговия полемичен интерес, и дори отколкото неговите съвремен-

      ници, напр. Бебидж, който, наистина, го надминава като математик и меха-

      ник, но всъщност схваща едрата индустрия все пак само от гледна точка на
      манифактурата. Юър забелязва: „Присвояването на работниците към всяка

      отделна операция съставя същността на разделението на труда.” От друга
      страна той представя това разделение като приспособяване на разни видове

      труд  към  различни индивидуални  способности”, и  най-сетне, характеризира

      цялата манифактурна система като „система от градации според степента на
      похватност”,  като  „разделение  на  труда,  според  различни степени  похват-

      ност” и т.н. (Юър, Philosophy of Manufactures, стр. 19—22 и следв.)]
      d49

      [*49 „Всеки занаятчия, който… е получил възможност чрез практика да се

      усъвършенства в дадена единична операция… е станал по-евтин работник.”
      Юър, Plilosophy etc., стр. 19]
      d50a
      [*50а Бележка към третото издание: По-късно твърде основни изследвания

      на първобитните състояния на човечеството доведоха автора до извод, че не



                                                           231
   226   227   228   229   230   231   232   233   234   235   236