Page 232 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

семейството се е развило в род, а обратно — родът е бил първоначалната
саморасла форма на човешкото общество, основано на кръвното родство,

така че многото различни форми на семейството са се развили едва по-

късно, като продукт на започващото разпадане на родовите връзки. — Ф.Е.]
d52

[*52 „Известна гъстота на населението е необходима както за обществени-
те отношения, така и за онова взаимодействие на сили, чрез което се увели-

чава добивът на труда.” (Джеймс Мил, Elements etc., стр. 50) „Ако броят на

работниците нараства, и производителната сила на обществото расте про-
порционално на това нарастване, умножено с ефекта от разделението на

труда.” (Т. Ходскин, Popular Political Economy, стр. 125, 126)]
d54

[*54 Така, в Холандия производството на тъкачни совалки още в 17 век е

образувало особен клон на индустрията.]
d55

[*55 „Нима английската вълнена манифактура не е разделена на различни
части или клонове, които са заседнали на определени места, където единст-

вено или главно е тяхното производство: фините платове в Съмърсетшър,

грубите — в Йоркшър, с двойна ширина — в Ексетер, коприна — в Събъри,
крепове — в Норуич, полувълнени платове — в Кендал, одеала — в Уигни и

т.н. (Бъркли, The Querist, 1750 г., § 520]
d57

[*57 В същинските мануфактури, казва той, разделението на труда изглеж-

да по-голямо, защото там работниците, „заети във всеки отделен клон на
труда, често могат да бъдат съединени в една работилница и да бъдат виде-

ни от наблюдетеля с един поглед. Напротив, в онези големи мануфактури (!),

които са предназначени да задоволяват главни потребности на широката ма-
са от населението, във всеки отделен клон на труда са заети толкова работ-

ници, че е невъзможно да се поберат в една работилница… Разделението
далеч не е така очевидно.” (А. Смит, Wealth of Nations, книга 1, гл. I [том I,

стр. 7 — Моск. ред.]) Прочутият пасаж в същата глава, който започва с думи-
те: „Погледнете имуществото на най-обикновените занаятчии или надничари

в една цивилизована и цъфтяща страна” и т.н., и по-нататък обрисува как

безброй разнообразни занятия действат съвместно за задоволяване потреб-
ностите на един обикновен работник, почти буквално е копиран от забележ-

ките на Б. де Мандевил към неговото съчинение: „Fable of the Bees, or Private
Vices, Publick Benefits”. (Първо издание, без забележки, в 1706 г.; със забе-

лежките — в 1714 г.)]

232