Page 238 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 238

[*92 Мойсей Египтянинът казва: „Не завързвай устата на вола, когато той

      вършее.”  Напротив,  християнско-германските  филантропи  туряли  на  своя

      крепостен селянин, когото са употребявали като двигателна сила в мелници-
      те си, голяма кръгла дъска на шията, за да не може той да поднася брашно в

      устата си.]
      d93

      [*93 Oтчасти недостигът от естествени водопади, отчасти борбата с изли-

      шъка от вода в другите ѝ форми са заставили холандците да приложат вятъ-
      ра като двигателна сила. Самата вятърна мелница те са получили от Герма-

      ния, където това изобретение предизвикало сериозна борба между аристок-
      рацията, поповете и императора за това — на кого от тях „принадлежи” вятъ-

      рът. В Германия казвали, че въздухът прави човека собственост, докато вя-
      търът освободил Холандия. Това, което той там превърнал в собственост, не

      бил холандецът — там вятърът превърнал земята в собственост на холанде-

      ца. Още в 1836 г. в Холандия са използвани 12 000 вятърни мелници с 6000
      конски сили, за да не се превърне земята обратното в блато.]
      d94
      [*94  Тя,  наистина,  е  била  вече  значително  подобрена  от  Уат  в  неговата

      първа така наречена просто действаща парна машина, но в тази си форма

      останала само като проста подемна машина за вода и солни разтвори.]
      d96

      [*96 През януари 1861 г. Джон Ч. Мортън прочел в Дружеството на изкус-

      твата реферат за „силите, употребявани в земеделието”. В него се казва:
      „Всяко подобрение, което спомага за еднообразието на почвата, разширява

      приложимостта на парната машина като източник на чисто механическа си-
      ла… Конската сила е нужна там, дето криви синори и други пречки осуетяват

      еднообразната дейност. Тези пречки всекидневно все повече изчезват. При

      операции, които изискват повече проява на волята и по-малко същинска фи-
      зическа сила, единствената приложима сила е човешката, която човешкият

      дух направлява във всеки отделен момент.” След това г. Мортон свежда пар-
      ната сила, конската сила и човешката сила към единицата-мярка, обикновено

      употребявана при парните машини, т.е. към силата, способна да дигне в една
      минута 33 000 фунта на 1 фут, и пресмята разноските за една парна конска

      сила при парната машина на 3 пенса на час, а при коня — на 5½ пенса. Сет-

      не конят, без вреда за здравето му, може да бъде използван само по 8 часа
      на ден. Когато за обработване на земята се използва парната сила, от всеки

      7 коня в течение на цялата година ще могат да бъдат спестени поне 3 коня,



                                                           238
   233   234   235   236   237   238   239   240   241   242   243