Page 233 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

d58
[*58 „Но сега вече няма нищо, което би могло да бъде означено като естес-

твено възнаграждение за труда на отделния индивид. Всеки работник произ-

вежда само част от цялото, а тъй като всяка част сама по себе си няма ни-
каква стойност или полезност — няма нищо, което работникът би могъл да

вземе и за което би могъл да каже: „Това е мое произведение; ще го задържа
за себе си.” („Labour defended against the claims of Capital”, Лондон 1825 г.,

стр. 25) Авторът на това отлично съчинение е цитираният по-горе Т. Ходскин]
d58a

[*58а Бележка към второто издание: Тази разлика между общественото и

манифактурното разделение на труда е била илюстрирана практически на
янките. Един от новите данъци, измъдрени във Вашингтон през време на

гражданската война, е бил акцизът от 6% върху „всички индустриални про-

дукти”. Въпрос: какво е индустриален продукт? Отговор на законодателя: ед-
но нещо е произведено, „ако е направено” (when it is made), а то е направено,

когато е готово за продан. Сега да дадем един пример из многото манифак-
тури в Ню-Йорк и Филаделфия „правели” по-рано чадъри с всички техни при-

надлежности. Но тъй като чадърът е mixtum compositum [лат.: сбор] от съв-
сем хетерогенни съставни части, последните постепенно станали произведе-

ния на независими един от друг и упражнявани на различни места клонове на

производството. Техните частични продукти влезли като самостойни стоки в
манифактурата за чадъри, която само ги сглобява в едно цяло. Янките на-

рекли такива артикули „assembled articles” (сборни артикули), което те напъл-

но заслужавали като „сборно място” на данъци. Така, чадърът „събирал” пър-
во 6% акциз върху цената на всеки от неговите елементи, а след това още

6% върху своята собствена цена.]
d60

[*60 Подполковник Марк Уилкс, Historical Sketches of the South of India, Лон-

дон 1810—1817 г., том I, стр. 118—120. Добър преглед на различните форми
на индийската община може да се намери в съчинението на Джордж Кемп-

бъл, Modern India, Лондон, 1852 г.]
d61

[*61 „В тази проста форма… жителите на страната са живели от незапом-

нени времена. Границите на селата много рядко са се изменяли; и макар че
самите села често пъти са страдали и дори са били опустошавани от война,

глад и епидемии, през вековете са запазили същите имена, същите граници,
същите интереси и дори същите фамилии. Жителите никак не се безпокоят

за разпадането и подялбата на царствата; щом селото остава цяло, те не се

233