Page 235 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

„Дневници” за пребиваването си в Петербург като посланик, казва в една бе-
лежка към своя „Dialogue concerning Happiness”, Лондон 1741 г., препечатана

по-късно в „Three Threatises etc.”, 3-то изд. Лондон 1772 г. [стр. 292]: „Цялото

доказателство в полза на това, че обществото е нещо естествено (именно
чрез „разделението на занятията”), е извлечено от втората книга на „Репуб-

ликата” на Платон.”]
d78

[*78 Така, в Одисеята, XIV, 228, четем: защото друг човек тe радва и на

други работи, а Архилох казва у Секстус Емпирикус: всекиму се радва душата
при друга работа.]
d79
[*79 Много работи знаеше, но всяка я знаеше лошо. — Атинянинът е чувст-

вал своето превъзходство като стокопроизводител над спартанеца, тъй като

последният във време на война е можел да се разпорежда с хора, но не с
пари — както според Тукидид бил казал Перикъл в своята реч, с която под-

буждал атиняните към Пелопонеската война: „Хора, които произвеждат само
за себе си, са готови да воюват по-скоро с телата си отколкото с пари.” (Ту-

кидид, кн. I, глава 141) И все пак като идеал на атиняните и в материалното
производство си е оставала αντάρχεια [автаркия], която противостои на раз-

делението на труда, „защото при тези има благополучие, а при онези и неза-

висимост.” При това трябва да имаме предвид, че дори в епохата на сваляне
на 30-те тирани е нямало нито 5000 атиняни без поземлена собственост.]
d80
[*80 Платон извежда разделението на труда в рамките на общинната фор-

мация от многостранността на потребностите на индивида и от едностранчи-

востта на неговите заложби. Неговото главно становище се състои в това, че
работникът трябва да се приспособява към работата, а не работата към ра-

ботника — а това е неизбежно, ако той се занимава с няколко занаята извед-

нъж, т.е. щом тоя или оня от тях му е страничен занаят.
„Защото работата не чака свободното време на този, който я върши,

а работникът трябва да се нагажда според работата, но не по лекомис-
лен начин. — Това е необходимо. — От това значи следва, че от всичко се

произвежда повече и то хем по-хубаво, хем по-лесно, когато човек работи
само едно нещо, според своята природна дарба и в подходящото време,

свободен от всички други занятия.” („De Republica”, I, второ издание на Бе-

тер, Орели и др.)
Нещо подобно казва и Тукидид (пак там, глава 142): „Морското дело е из-

куство, както и всяко друго, и не може да бъде извършвано от случай на слу-

235