Page 236 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

чай, като странично занятие: напротив, нищо друго наред с него не трябва да
бъде странично занятие.” Ако работата, казва Платон, трябва да чака работ-

ника, тогава критическият момент на производството често се пропуска и

продуктът се разваля, [изгубва се сгодно за работа време]. Тази Платонова
идея срещаме отново в протеста на английските притежатели на работилни-

ци за избелване против онзи параграф от фабричния закон, който фиксира за
всички работници определен час за хранене. Тяхната работа не могла да се

нагажда към работниците, защото „нито една от различните операции — из-
варяване, изпиране, избелване, гладене, излъскване, боядисване — не може

да бъде спряна в определен момент без риск за повреда… Налагането на

един и същ обеден час за всички работници може понякога да изложи скъпи
стоки на опасност поради това, че не е завършен работният процес.” Къде ли

още ще се загнезди платонизмът!]
d81

[*81 Ксенофонт разказва, че да се храни човек от трапеза на персийския

цар било не само почетно, но и ястията били много по-вкусни от другите. „И в
това няма нищо чудно, защото както всички изкуства са особено усъвършен-

ствани в големите градове, също тъй и царските ястия се приготвят специал-
но. Защото в малките градове един и същ човек прави легла, врати, рала,

маси; често пъти пак той, освен това, прави и къщи и е доволен, ако намери
достатъчно клиенти, за да може да се издържа. Съвсем невъзможно е един

човек, който извършва толкова много работи, да ги извършва всички добре.

Но в големите градове, където всеки отделен човек намира много купувачи,
достатъчен е и един занаят, за да изхрани човек. Често пъти дори няма нуж-

да от един цял занаят, а един напр. произвежда мъжки обуща, друг — женс-

ки. На места един живее само с шиене, друг с кроене на обуща; един само
крои дрехи, а друг само съединява парчетата. Нужно е този, който извършва

най-простия труд, непременно да го извършва и най-добре. Същото се отна-
ся и до готварското изкуство.” (Ксенофонт „Cyropaedia”, кн. VШ, глава 2) Тук

се фиксира само търсената доброкачественост на потребителната стойност,
макар и още Ксенофонт да е знаел, че мащабът на разделението на труда

зависи от размерите на пазара.]
d82

[*82 „Той (Бузирис) разделил всички на отделни касти… заповядал едни и

същи хора постоянно да се занимават с една и съща работа: защото знаел,
че ония, които менят своите занятия, не овладяват из основи нито едно от

тях; а пък ония, които постоянно се занимават с едни и същи занятия, извър-

236