Page 234 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

грижат към коя власт то преминава или на кой владетел се пада; неговото
вътрешно стопанство остава непроменено.” (Т. Стемфорд Рафълс, бивш гу-

бернатор на Ява: „The History of Java”, Лондон 1817 г., том I, стр. 285)]
d63

[*63 Дъгалд Стюърт нарича манифактурните работници „живи автомати…

употребявани за частичен труд.” („Works”, изд. от сър У. Хамилтън, Единбург,
том VІІІ, 1855 г., „Lectures etc.”, стр. 318)]
d64
[*64 У коралите всеки индивид наистина е стомаха на цялата група. Само

че той ѝ доставя храна, а не ѝ я отнема, както римският патриций.]
d65
[*65 „Работникът, който цялостно владее един занаят, може да работи нав-

сякъде и да намери препитание; другият (манифактурният работник) е само

принадлежност и, разделен от своите колеги по работа, няма нито способ-
ност да вложи труда си, нито независимост — и затова е принуден да приеме

онзи закон, който смятат за добре да му наложат.” (Щорх, Cours d'Economie
Politique, изд. Петербург, 1815 г. том 1, стр. 204)]
d66

[*66 А. Фергюсон, History of Civil Society, стр. 281: „Един може да е спече-
лил това, което е изгубил другият.”]
d71

[*71 Още Фeргюсън казва в „История на гражданското общество”, р. 281:
„В тази епоха на разделение на труда и самото мислене може да стане осо-

бен занаят.”]
d76

[*76 По-раншни писатели, като Петѝ, като анонимният автор на

„Advantages of the East India Trade” и др., по-ясно от Адам Смит определят
капиталистическия характер нa манифактурното разделение на труда.]
d77
[*77 Изключение правят между модерните автори няколко писатели от 18

век, като Бекария и Джеймс Харис, които по въпроса за разделението на тру-

да почти само повтарят антични автори. Така, Бекария казва: „Собственият
опит доказва на всеки, че когато човек насочи ръце и дух все към един вид

труд и продукти, той ги произвежда по-лесно, по-изобилно и по-добре, откол-

кото ако всеки поотделно би произвеждал за себе си това, от което се нуж-
дае… По този начин хората се разделят на различни класи и съсловия в ин-

терес на общността и за своя лична полза.” (Чезаре Бекария, Elementi di
Economia Pubblica, издание на Кустоди, Parte Moderna, том XI, стр. 28)

Джеймс Харис, който по-сетне става граф Малмсбъри, прочут със своите

234