Page 234 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 234

грижат към коя власт то преминава или на кой владетел се пада; неговото
      вътрешно стопанство остава непроменено.” (Т. Стемфорд Рафълс, бивш гу-

      бернатор на Ява: „The History of Java”, Лондон 1817 г., том I, стр. 285)]
      d63

      [*63 Дъгалд Стюърт нарича манифактурните работници „живи автомати…

      употребявани за частичен труд.” („Works”, изд. от сър У. Хамилтън, Единбург,
      том VІІІ, 1855 г., „Lectures etc.”, стр. 318)]
      d64
      [*64 У коралите всеки индивид наистина е стомаха на цялата група. Само

      че той ѝ доставя храна, а не ѝ я отнема, както римският патриций.]
      d65
      [*65 „Работникът, който цялостно владее един занаят, може да работи нав-

      сякъде и да намери препитание; другият (манифактурният работник) е само

      принадлежност и, разделен от своите колеги по работа, няма нито способ-
      ност да вложи труда си, нито независимост — и затова е принуден да приеме

      онзи закон, който смятат за добре да му наложат.” (Щорх, Cours d'Economie
      Politique, изд. Петербург, 1815 г. том 1, стр. 204)]
      d66

      [*66 А. Фергюсон, History of Civil Society, стр. 281: „Един може да е спече-
      лил това, което е изгубил другият.”]
      d71

      [*71 Още Фeргюсън казва в „История на гражданското общество”, р. 281:
      „В тази епоха на разделение на труда и самото мислене може да стане осо-

      бен занаят.”]
      d76

      [*76  По-раншни  писатели,  като  Петѝ,  като  анонимният  автор  на

      „Advantages of the East India Trade” и др., по-ясно от Адам Смит определят
      капиталистическия характер нa манифактурното разделение на труда.]
      d77
      [*77 Изключение правят между модерните автори няколко писатели от 18

      век, като Бекария и Джеймс Харис, които по въпроса за разделението на тру-

      да почти само повтарят антични автори. Така, Бекария казва: „Собственият
      опит доказва на всеки, че когато човек насочи ръце и дух все към един вид

      труд и продукти, той ги произвежда по-лесно, по-изобилно и по-добре, откол-

      кото ако всеки поотделно би произвеждал за себе си това, от което се нуж-
      дае… По този начин хората се разделят на различни класи и съсловия в ин-

      терес на  общността  и  за  своя  лична  полза.”  (Чезаре  Бекария,  Elementi  di
      Economia  Pubblica,  издание  на  Кустоди,  Parte  Moderna,  том  XI,  стр.  28)

      Джеймс  Харис,  който  по-сетне  става  граф  Малмсбъри,  прочут  със  своите


                                                           234
   229   230   231   232   233   234   235   236   237   238   239