Page 28 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 28

тично. С развитието на кооперацията в по-голям мащаб този деспо-

      тизъм развива свойствените си форми. Както капиталистът в начало-

      то се освобождава от ръчния труд, щом капиталът му достигне онази
      минимална величина, едва от която започва същинското капиталис-

      тическо  производство,  така  сега  той  отстъпва  функцията  на  непос-

      редствен и непрекъснат надзор над самите отделни работници и ра-

      ботнически групи на един особен вид наемни работници. Както една

      армия има нужда от военни офицери и подофицери, така и една ра-

      ботническа маса, която работи съвместно под команда на един и същ

      капиталист, има нужда от индустриални офицери (управители) и по-
      дофицери  (майстори,  надзиратели,  контрольори),  които  през  време

      на трудовия процес командват от името на капитала. Техният труд

      като върховен надзор се затвърдява като тяхна изключителна функ-

      ция.qd21a Като  сравнява  начина  на  производството  на  независимите  зе-

      меделци  или  на  самостойните  занаятчии  с  почиващото  на  робски

      труд стопанство на плантаторите, политическият икономист причис-

      лява този труд на върховен надзор към faux frais de production [френ.:

      фалшиви  производствени  разноски].*21a Напротив, като разг-

      лежда капиталистическия начин на производство, той идентифицира

      функцията на ръководството, доколкото тя произтича от природата на

      съвместния трудов процес, със същата функция, както тя зависи от

      капиталистическия, а значи от антагонистичния характер на този про-

      цес.*22        qd22Капиталистът е капиталист не защото е индустриален ръ-

      ководител,  а  става  индустриален  командир,  защото  е  капиталист.

      Главното командване в индустрията става атрибут на капитала, също

      както във феодалната епоха главното командване във война и в съда

      е било атрибут на поземлената собственост.*22a
      [*22a Поради това Огюст Кaнт и неговата школа би трябвало да могат да до-

      кажат вечната необходимост от феодални господари, както вече са сторили

      това за капиталистическите господари.]


      Работникът е собственик на своята работна сила, докато като неин

      продавач се пазари с капиталиста и може да продава само това, кое-



                                                           28
   23   24   25   26   27   28   29   30   31   32   33