Page 30 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

полагат с този остатък, те са разполагали със средства за строежа
на онези могъщи паметници, с които са покрили цялата страна… За

придвижване на колосалните статуи и на грамадните тежести, чий-

то транспорт буди нашето изумление, е бил разточително използван
почти само човешки труд. Броят на работниците и концентрацията

на техните усилия са били достатъчни. Така ние виждаме могъщи ко-
ралови рифове да се надигат от дълбините на океана и да образуват

острови и суша, макар всеки индивидуален участък (depositary) да е
бил мъничък, слаб и жалък. Неземеделските работници на една азиат-

ска монархия не са могли да вложат в работа нещо друго освен свои-

те индивидуални телесни усилия, но тяхната сила е в тяхната числе-
ност, и властта на ръководство над тези маси е дала начало на тези

гигантски строежи.qd23 Концентрацията на доходите, от които живеят
работниците, в една ръка или в малко ръце е направила възможни та-

кива предприятия.»*23

Тази власт на азиатските и египетските царе, на етруските теократи и

т.н. е преминала в модерното общество върху капиталиста, все едно

дали той се явява като отделен капиталист или, както е при акцио-

нерните дружества, като комбиниран капиталист.
qd23a

Кооперацията в трудовия процес, както я намираме в наченките на

човешката култура, у ловджийските народи*23а или напр. в земе-

делието на индийските общинни формации, почива от една страна на

общата собственост върху производствените условия, а от друга

страна — на това, че отделният индивид още не се е откъснал от
пъпното черво на племето или общината, както отделната пчела не

се откъсва от своя кошер. И по едното, и по другото тази форма на

кооперация се различава от капиталистическата кооперация. Спора-

дичното прилагане на кооперацията в голям мащаб в античния свят,

в средните векове и в модерните колонии почива на непосредствени

отношения между господари и подчинени, най-често — на робството.

Капиталистическата форма, напротив, по начало предпоставя сво-
бодния наемен работник, който продава на капитала своята работна

сила. Но исторически тя се развива в противоположност на селското

30