Page 29 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 29

то притежава — своята индивидуална, единична работна сила. Това

      отношение никак не се изменя от обстоятелството, че капиталистът

      купува вместо една — 100 работни сили, и вместо с един работник —
      сключва договори със 100 независими един от друг работници. Той

      може да експлоатира тези 100 работника и без да ги кара да работят

      кооперирано. Затова капиталистът плаща стойността на 100 самос-

      тоятелни работни сили, но не плаща комбинираната работна сила на

      стоте работника. Като независими личности работниците са единични

      лица, които влизат в отношение към един и същ капитал, но не и по-

      между си. Тяхната кооперация започва едва в трудовия процес, но в
      трудовия процес те вече са престанали да принадлежат на себе си. С

      влизането си в него те влизат в състава на капитала. Като коопери-

      ращи, като членове на един работещ организъм те самите са само

      особен начин на съществуване на капитала. Затова производителна-

      та сила, която работникът развива като обществен работник, е произ-

      водителна сила на капитала. Обществената производителна сила на

      труда се развива безплатно, щом работниците са поставени в опре-
      делени условия — а капиталът ги поставя в тези условия. Тъй като

      обществената производителна сила на труда нищо не струва на ка-

      питалиста и тъй като, от друга страна, работникът не я развива преди

      самият му труд да принадлежи на капитала, тя изглежда като произ-

      водителна сила, която капиталът притежава по природа, като негова

      присъща производителна сила.



      Примери за колосалното действие на простата кооперация представ-
      ляват гигантските постройки на старите азиатци, египтяни, етруски и

      т.н.



            «В древни времена се е случвало тези азиатски държави, след като
            покрият  своите  граждански  и  военни  разходи,  да  притежават  един

            остатък от средства за живот, който са могли да употребят за ве-

            личествени  и  за  общополезни  дела.  По  силата  на  това,  че  в  тяхна
            власт са били работните ръце на почти цялото неземеделско насе-

            ление и че монархът и жреците са имали изключително право да раз-



                                                           29
   24   25   26   27   28   29   30   31   32   33   34