Page 51 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

ните.

Основата на всяко развито и определено от стоковата размяна раз-

деление на труда е разграничението между град и село.*51 Може да

се каже, че цялата икономическа история на обществото се свежда

към движението на тази противоположност, върху която ние обаче

тук няма да се спираме повече.

[*51 Сър Джеймс Стюърт най-добре е разгледал това. Кoлко малко е познато
в днешно време неговото съчинение, което е излязло 10 години преди

„Wealth of Nations” — това личи между другото от факта, че поклонниците на
Малтус дори не знаят, че Малтус в първото издание на съчинението си върху

„Населението”, като се изключи чисто декламаторската му част, наред с по-
повете Уолас и Таунсенд преписва почти само от Стюърт.]

qd52
Както за разделението на труда в манифактурата известен брой ед-

новременно заангажирани работници представляват материална

предпоставка, също тъй и за разделението на труда в обществото

материална предпоставка е големината на населението и неговата

гъстота, която тук замества струпването в отделна работилница.*52

Впрочем тази гъстота е нещо относително. Една сравнително слабо

населена страна с развити средства за съобщение има по-гъсто на-

селение отколкото една по-населена страна с неразвити средства за

съобщение и в тоя смисъл напр. Северните щати на Американския

съюз са по-гъсто населени отколкото Индия.*53

[*53 От 1861 г., поради голямото търсене на памук, в някои гъсто населени
окръзи на Източна Индия производството на памук било разширено за сметка

на производството на ориз. В резултат се появил частичен глад, тъй като по-

ради липса на съобщителни средства, а значи поради липса на физическа
свръзка, лошата оризова реколта в един окръг не е могла да бъде компенси-
рана с докарване на ориз от други окръзи.]

Тъй като стоковото производство и стоковото обръщение са об-

ща предпоставка на капиталистическия начин на производство, ма-

нифактурното разделение на труда изисква разделението на труда в

рамките на обществото да е назряло вече до известна степен на раз-

51