Page 54 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

частичните видове труд в манифактурата — от продажба на различни

работни сили на един и същ капиталист, който ги употребява като

комбинирана работна сила. Манифактурното разделение на труда
предпоставя концентрация на средствата за производство в ръцете

на един капиталист, а общественото разделение на труда — разп-

ръсване на средствата за производство между многобройни, незави-

сими един от друг стокопроизводители. Докато в манифактурата же-

лезният закон за относителното число или за пропорционалността

подчинява определени работнически маси на определени функции —

безредна игра на случайността и произвола определя разпределяне-
то на стокопроизводителите и на техните средства за производство

между различни обществени клонове на труда. Наистина, различните

сфери на производство постоянно се стремят да се уравновесят, като

от една страна всеки стокопроизводител трябва да произвежда пот-

ребителна стойност така, че да задоволява дадена обществена пот-

ребност — но размерът на тези потребности е количествено разли-

чен и една вътрешна връзка свързва различните потребности в една
саморасла система; а от друга страна законът за стойността на сто-

ките определя колко от цялото разполагаемо работно време общест-

вото може да изразходва за производство на всеки отделен вид сто-

ка. Но тази постоянна тенденция на различните сфери на производс-

тво да се уравновесяват се проявява само като реакция против пос-

тоянното рушене на това равновесие. Правилото, което при разделе-

нието на труда в манифактурата следва a priori и планомерно, при

разделението на труда в обществото действа само a posteriori, като

вътрешна, няма природна необходимост, която преодолява хаотич-
ния произвол на стокопроизводителите и се възприема по баромет-

ричните промени на пазарните цени. Манифактурното разделение на

труда има като предпоставка абсолютния авторитет на капиталиста

над хора; които са само членове на един общ механизъм, който му

принадлежи; общественото разделение на труда противопоставя

един на друг независими стокопроизводители, които не признават ни-

какъв друг авторитет, освен този на конкуренцията, освен принудата,

54