Page 61 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 61

разделение на труда духовните сили на материалния производствен

      процес противостоят на работниците като чужда собственост и като

      господстваща над тях власт. Това разделение започва в простата ко-
      операция,  където  капиталистът  представлява  спрямо  отделния  ра-

      ботник единство и воля на обществения работен организъм. Той се

      развива  в  манифактурата,  която  осакатява  работника  до  частичен

      работник. Той завършва в едрата индустрия, която отделя от труда

      науката като самостойна производствена сила и я впряга в служба на

      капитала.*67

      [*67  „Човекът  на  науката  и  производствения  работник  са  далеч  разделени
      един от друг и науката, вместо да увеличава в ръцете на работника неговите

      собствени производителни сили за него самия, почти навсякъде му се е про-
      тивопоставя… Знанието става инструмент, който може да бъде отделен от

      труда  и  да  му  бъде  противопоставен.”  (У.  Томпсън,  An  Inquiry  into  the
      Principles of the Distribution of Wealth, Лондон 1824 г., стр. 274)]



      В мануфактурата, за да се произведе колективен работник (а оттам и

      капитал), обогатен с обществена производителна сила, всеки работ-

      ник трябва да обеднее откъм множество други индивидуални произ-
      водителни сили.



            «Невежеството е майка на индустрията, както и на суеверията. Мислене-

            то и въображението са изложени на заблуди, но навикът да се движи ръ-
            ката или кракът не зависи нито от едното, нито от другото. Поради това

            манифактурите най-много процъфтяват там, където е най-много понижен
            духът  —  в смисъл, че  работилницата  може  да  бъде разглеждана  като

            машина, чиито части са хора.»*68

            [*68 A. Фергюсон, History of Civil Society, стр. 280]


      И наистина, в средата на 18 век някои манифактури са предпочитали

      да наемат полуидиоти за известни прости операции, които обаче са

      съставяли фабрични тайни.*69
      [*69  Дж.  Д.  Тъкет,  A  History  of  the  Past  and  Present  State  of  the  Labouring

      Population, Лондон 1846 г., том I, стр. 148]


            «Умствените способности на голямото мнозинство от хората — казва А.



                                                           61
   56   57   58   59   60   61   62   63   64   65   66