Page 61 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

разделение на труда духовните сили на материалния производствен

процес противостоят на работниците като чужда собственост и като

господстваща над тях власт. Това разделение започва в простата ко-
операция, където капиталистът представлява спрямо отделния ра-

ботник единство и воля на обществения работен организъм. Той се

развива в манифактурата, която осакатява работника до частичен

работник. Той завършва в едрата индустрия, която отделя от труда

науката като самостойна производствена сила и я впряга в служба на

капитала.*67

[*67 „Човекът на науката и производствения работник са далеч разделени
един от друг и науката, вместо да увеличава в ръцете на работника неговите

собствени производителни сили за него самия, почти навсякъде му се е про-
тивопоставя… Знанието става инструмент, който може да бъде отделен от

труда и да му бъде противопоставен.” (У. Томпсън, An Inquiry into the
Principles of the Distribution of Wealth, Лондон 1824 г., стр. 274)]

В мануфактурата, за да се произведе колективен работник (а оттам и

капитал), обогатен с обществена производителна сила, всеки работ-

ник трябва да обеднее откъм множество други индивидуални произ-
водителни сили.

«Невежеството е майка на индустрията, както и на суеверията. Мислене-

то и въображението са изложени на заблуди, но навикът да се движи ръ-
ката или кракът не зависи нито от едното, нито от другото. Поради това

манифактурите най-много процъфтяват там, където е най-много понижен
духът — в смисъл, че работилницата може да бъде разглеждана като

машина, чиито части са хора.»*68

[*68 A. Фергюсон, History of Civil Society, стр. 280]

И наистина, в средата на 18 век някои манифактури са предпочитали

да наемат полуидиоти за известни прости операции, които обаче са

съставяли фабрични тайни.*69
[*69 Дж. Д. Тъкет, A History of the Past and Present State of the Labouring

Population, Лондон 1846 г., том I, стр. 148]

«Умствените способности на голямото мнозинство от хората — казва А.

61