Page 58 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

пува труда като стока. Той бил търпян само като пласьор на занаят-

чийски продукти. Ако външни обстоятелства са предизвиквали по-

нататъшно разделение на труда, съществуващи цехове се разпадали
на разновидности или наред със старите цехове се основавали нови,

но без обединение на различни занаяти в една работилница. Така че

цеховата организация, макар че свойственото ѝ формиране, изоли-

ране и развитие на отделни занаяти съставят материалните условия

за съществуване на манифактурния период, е изключвала манифак-

турното разделение на труда. Общо взето, работникът и неговите

средства за производство са оставали взаимно свързани, както ох-
лювът със своята черупка, и затова е липсвала първата основа на

манифактурата — формирането на средства за производство като

капитал, противостоящ на работника.

Докато разделението на труда в рамките на едно цяло общество —

все едно дали това разделение се дължи или не се дължи на стоко-
вата размяна — принадлежи на най-разнородни икономически об-

ществени формации, манифактурното разделение на труда е съвсем

типично създание на капиталистическия начин на производство.

d006
(горе)

5. Капиталистическият характер на манифактурата

Съсредоточаването на голям брой работници под команда на един и

същ капитал съставя естествената изходна точка както на коопера-

цията изобщо, така и на манифактурата. И обратно — манифактурно-

то разделение на труда развива растеж на броя на заангажираните

работници до техническа необходимост. Минималният брой работни-

ци, които отделният капиталист трябва да ангажира, сега му е вече
предписан от съществуващото разделение на труда. От друга страна

— предимствата от по-нататъшното разделение на труда зависят от

по-нататъшното увеличение броя на работниците, което може да се

осъществи само при увеличаване на всички производствени групи в

една и съща пропорция. Но едно увеличение на променливата част

58