Page 62 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

Смит — се развиват по необходимост от техните всекидневни занятия.
Човек, който е изразходвал целия си живот за извършване на няколко

прости операции… няма възможност да упражнява своя ум… Той обик-

новено става дотолкова тъп и невеж, колкото това е възможно за едно
човешко същество.»

След като описва тъпотата на частичния работник, Смит продължава:

«Еднообразието на неговия неподвижен живот естествено погубва и

бодростта на неговия дух… То съсипва дори енергията на неговото тяло
и го прави неспособен да влага силата си със замах и издръжливост —

освен в частичната работа, която е негова специалност. Така че неговата
сръчност в неговата специална работа изглежда придобита за сметка на

неговите други интелектуални, социални и военни добродетели — но във
всяко индустриално и цивилизовано общество това е състоянието, в кое-

то по необходимост трябва да изпадне всеки работещ беден, т.е. голя-

мата маса от народа.»*70
[*70 A. Смит, Wealth of Nations, книга V, глава 1, § 2. Като ученик на A.

Фергюсон, който посочил пакостните последици от разделението на тру-
да, A. Смит е бил съвсем на ясно по това. В началото на своето съчине-

ние, където той ех professo [лат: по занаят] хвали разделението на труда,

той само мимоходом го посочва като източник на обществените неравен-
ства. Едва в 5-та книга, за държавните приходи, той възпроизвежда Фер-

гюсон. В „Нищета на философията ” аз дадох необходимото върху ис-
торическата връзка между Фергюсон, А. Смит, Льомонте и Сей по отно-

шение на тяхната критика на разделението на труда и там за пръв път

изложих манифактурното разделение на труда като специфична форма
на капиталистическия начин на производство. (Карл Маркс, "Нищета на
философията", Париж 1847 г., стр. 122 сл.)]

За да се предотврати пълното израждане на народните маси, произ-

тичащо от разделението на труда, А. Смит препоръчва държавна на-

родна просвета, макар и в предпазливи хомеопатични дози. С после-

дователност полемизира срещу това неговият френски преводач и
коментатор Ж. Гарниè, който през време на първата френска импе-

рия съвсем естествено се излюпи в сенатор. Народната просвета

62