Page 59 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 59

на капитала налага също един растеж и на неговата постоянна (ос-

      новна) съставна част, изразена в постройки, оръдия на труда и т.н. и

      по-специално в суровини, нуждата от които расте много по-бързо от
      броя  на  работниците.  Количеството  основен  капитал,  поглъщано  в

      даден интервал време чрез определено количество труд, расте в съ-

      щата  пропорция,  в  каквато  расте  производителната  сила  на  този

      труд, вследствие на неговото разделение. Следователно, това е един

      закон, основаващ се на самата същност на манифактурата, че мини-

      малният размер на капитала, принуден да бъде в ръцете на всеки от-

      делен капиталист, трябва да продължи да нараства; с други думи, че
      превръщането на обществените средства за производство и препи-

      тание в капитал трябва да продължи разширението си.*62

      [*62 „Не е достатъчно в обществото да бъде налице капиталът, необходим за

      подразделяне на занаятите” (би трябвало да се каже: необходимите за това
      средства за живот и за производство), „необходимо е още този капитал да е

      натрупан в ръцете на предприемачи в достатъчно големи маси, така че те да
      могат да водят производство в широки размери… Колкото повече се увели-

      чава разделението, толкова повече неизменното ангажиране на един и същ

      брой работници изисква все по-значителен капитал в работни сечива, суро-
      вини и т.н.” (Щорх, Cours d'Economie Politique, парижко издание, том І, стр.

      250, 251) „Концентрацията на средствата за производство и разделението на
      труда са така неотделими едно от друго, както са неотделими в областта на

      политиката концентрацията на обществените власти и разделението на час-
      тните интереси.” (Карл Маркс, „Нищета на философията“ etc., стр. 134)]



      В манифактурата, както и в простата кооперация, колективният тру-

      дов организъм е форма на съществуване на капитал. Общественият

      производствен механизъм, съставен от много индивидуални, частич-

      ни работници, принадлежи на капиталиста. Следователно, произво-

      дителната сила от комбиниране на разни видове труд, се явява и ка-

      то  производителна  сила  на  капитала.  Същинската  манифактура  не
      само подчинява по-рано самостоятелния работник под командата и

      дисциплината на капитала, но освен това създава и йерархично сте-

      пенуване на самите работници. Докато простата кооперация оставя




                                                           59
   54   55   56   57   58   59   60   61   62   63   64