Page 57 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

всички земеделски оръдия; грънчар, който изработва всякакви съдо-

ве за селото; бръснар, перач за почистване на дрехи; ковач на сре-

бърни предмети, а тук-там и поет, който в едни общини замества ко-
вача на сребъро, а в други — учителя. Тия десетина души се издър-

жат за сметка на цялата община. Когато населението се увеличи, то-

гава на необработена земя се заселва нова община по образец на

старата. Общинният механизъм проявява планомерно разделение на

труда, но манифактурно разделение на труда тук е невъзможно,qd60 тъй

като пазарът за ковача, дърводелеца и т.н. остава неизменен и най-

многото, според величината на селата, вместо един ковач, грънчар и

т.н. може да има двама или трима.*60 Законът, който регулира раз-

делението на труда в общината, действа тук с ненакърнимия автори-

тет на природен закон; но всеки отделен занаятчия, като ковачът и

т.н., извършва по традиционен начин, но самостойно и без да призна-

ва какъвто и да е авторитет в своята работилница, всички операции,

които спадат към неговата специалност.qd61 Простият производствен ор-
ганизъм на тези самозадоволяващи се общинни формации, които се

възпроизвеждат постоянно във все същата форма и, ако случайно

бъдат разрушени, пак изникват на старото място и със старото

име,*61 ни дава ключ за тайната на неизменността на азиатските

общества, която се намира в такъв очевиден контраст спрямо посто-

янното разпадане и новообразуване на азиатски държави и спрямо

непрекъснатите династични промени. Структурата на икономическите

основни елементи на обществото остава незасегната от бурите в об-

лачната сфера на политиката.

Цеховите закони, както отбелязахме и по-преди, планомерно пречели
на превръщането на цеховия майстор в капиталист, като извънредно

строго са ограничавали броя на неговите калфи. При това той е мо-

гъл да държи калфи само за оня занаят, в който той сам е бил майс-

тор. Цехът ревниво отблъсвал всяко посегателство на търговския ка-

питал — единствената свободна форма на капитала, която му е про-

тивостояла. Търговецът могъл да купува всички стоки, но не и да ку-

57