Page 12 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 12
сърцевината, размесват я с вода и я изцеждат, и получават напълно год-
но за употреба сагово брашно. Едно дърво обикновено дава 300 фунта, а
може да даде и 500 до 600 фунта.qf9 Така че там човек отива в гората и си
отрязва хляба, както у нас си сече дърва за огрев.»*9
Да приемем, че един такъв източноазиатски хлеборезач има нужда от
12 работни часа на седмица, за да задоволи всички свои потребнос-
ти. Непосредственият дар, който му дава природата, е многото сво-
бодно време. За да го употреби производствено за себе си, необхо-
дими са цяла редица исторически условия, а за да го разходва като
принаден труд за чужди лица — необходима е външна принуда. Ако
бъде въведено капиталистическо производство, тогава нашият юнак
ще трябва да работи може би 6 дни в седмицата, за да си присвои
продукта на един работен ден. Щедростта на природата не обяснява
защо той сега работи 6 дни в седмицата или защо дава 5 дни прина-
ден труд. Тя обяснява само защо неговото необходимо работно вре-
ме е ограничено на един ден в седмицата. Но неговият принаден
продукт в никой случай не би произхождал от някакво си окултно
свойство, вродено на човешкия труд.
Както исторически развилите се обществени производителни сили на
труда, така и природно зависимите се явяват като производителни
сили на онзи капитал, към който трудът бива прикрепен.
Рикардо никога нe се е замислял върху произхода на принадената
стойност. Той я разглежда като нещо инхерентно [присъщо] на капи-
талистическия начин на производство, който в неговите очи е естест-
вена форма на общественото производство. Там където говори за
производителността на труда, той търси в нея не причина за същест-
вуването на принадена стойност, а само причина, която определя
нейната величина. Неговата школа, напротив, гръмко обяви произво-
дителната сила на труда за причина на произхода на печалбата (че-
ти: на принадената стойност). Това все пак е напредък спрямо мер-
кантилистите, които пък извеждат превеса на цената на продуктите
12