Page 39 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 39

даде след това въпроса: как се определя тази цена? Тя скоро разб-

      рала,  че  промяната  в  отношението  между  търсене и  предлагане не

      обяснява при цената на труда — както и при цената на всяка друга
      стока — нищо друго освен промяната на цената на труда, т.е. коле-

      банията на пазарните цени под или над известна величина. Ако тър-

      сене и предлагане се покриват, тогава — при равни други условия —

      колебанията на цените престават. Но тогава търсенето и предлагане-

      то престават да обясняват каквото и да било. Когато търсене и пред-

      лагане се покриват, цена на труда е онази негова цена, която е опре-

      делена независимо от отношението между търсене и предлагане, не-
      говата  естествена  цена,  до  която  ние  достигаме  като  до  предмет,

      който  собствено  подлежи  на  анализ.  Или  пък  са  вземали  един  по-

      дълъг период от колебанията на пазарната цена, напр. една година, и

      намирали, че нейното спадане и качване се изравнява до една сред-

      на, постоянна величина. Естествено, тя трябвало да се определя по-

      другояче отколкото компенсиращите отклонения от самата нея. Тази

      цена, която стои над случайните пазарни цени на труда и ги регулира,
      „необходимата цена” (физиократите) или „естествената цена” на тру-

      да (Ад. Смит), може да бъде, както при другите стоки, само неговата

      стойност, изразена в пари. По такъв начин политическата икономия

      се надявала да се добере от случайните цени на труда до неговата

      стойност. Както при другите стоки, тази стойност се е определяла по-

      нататък  чрез  производствените  разноски.  Но  какво  нещо  са  произ-

      водствените разноски — на работника, т.е. разноските за произвеж-

      дането  или  възпроизвеждането  на  самия  работник?  С  този  въпрос

      политическата икономия несъзнателно подмени първоначалния въп-
      рос, тъй като с производствените разноски на труда като такъв тя се

      е въртяла в кръг и не е мръдвала от мястото си. Значи това, което тя

      нарича стойност на труда, е всъщност стойността на работната сила,

      която [сила] съществува в личността на работника и се различава от

      своята функция — труда, също както една машина се различава от

      своите операции. Заети с различието между пазарните цени на тру-

      да,  и  неговата  тъй  наречена  стойност,  със  съотношението  на  тази


                                                           39
   34   35   36   37   38   39   40   41   42   43   44