Page 57 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

по 1½ пенса и по този начин за 12 часа изкарва 3 шилинга. Както при

заплатата по време е безразлично дали ще приемем, че работникът

работи 6 часа за себе си и 6 за капиталиста, или от всеки час едната
половина работи за себе си, а другата за капиталиста — и тук е без-

различно дали ще кажем, че всяко отделно парче е наполовина зап-

латено и наполовина незаплатено, или че цената на 12 парчета за-

мества само стойността на работната сила, докато в другите 12 пар-

чета е въплътена принадената стойност.

Формата на заплатата на парче е също толкова ирационална, колко-

то и формата на заплатата по време. Докато напр. две парчета стока

— след като се приспадне стойността на погълнатите от тях средства

за производство — като продукт на един работен час имат стойност 6

пенса, работникът получава за тях цена от 3 пенса. Заплатата на

парче, наистина, не изразява непосредствено никакво стойностно от-

ношение. Въпросът не е да се измери стойността на парчето с въп-
лътеното в него работно време, а обратно — изразходваният труд на

работника да се измери с броя на произведените от него парчета.

При заплатата по време трудът се измерва с неговото непосредстве-

но времетраене, при заплатата на парчеqf48 — с количеството на про-

дуктите, в които е сгъстен труд през определено времетраене.*48

Цената на самото работно време се определя в края на краищата
чрез уравнението: стойността на еднодневния труд — еднодневната

стойност на работната сила. Значи заплатата на парче е само видо-

изменна форма на заплатата по време.

Да разгледаме сега малко по-отблизо характерните особености на

заплатата на парче.

Качеството на труда тук се контролира от самия продукт, който тряб-

ва да има средна дoброкачественост, за да получи пълната цена на

парче. Заплатата на парче откъм тая страна става най-обилен източ-

ник на удръжки от заплатата и на капиталистически измамничества.

57