Page 136 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 136

«Едрият фермер се издигнал почти до равнището на джентълмен, дока-
            то бедният селски работник е притиснат почти до земята… Неговото не-

            щастно положение ясно личи, щом се сравнят неговите условия сега и

            преди 40 години…qg139 Земевладелецът и арендаторът са се хванали ръка за
            ръка за потискане на работника.»*139



      След това подробно се изтъква, че реалната работна заплата на село

      е спаднала от 1737 г. до 1777 г. почти с ¼ или 25%.


      Същевременно д-р Ричард Прайс казва: „Съвременната политика об-

      лагодетелства горните класи на народа; последицата от това ще бъ-

      де, че рано или късно цялото кралство ще се състои само от джен-

      тълмени и просяци, от грандове и роби.”*140

      [*140 Д-р Ричард Прайс, Observations on Reversionary Payments, VI издание от
      M. Morgan, Лондон, 1803 г, том II, стр. 158, 159. На страница 159 Прайс забе-

      лязва: „Номиналната цена на работния ден в момента не е повече от 4 пъти

      или най-много 5 пъти по-висока отколкото в 1514 г. Но цената на житото е 7
      пъти по-висока, а тази на месото и дрехите — около 15 пъти. Затова цената

      на труда е така изостанала зад нарастването на разноските за издръжка, че в

      сравнение с тези разноски тя сега като че ли е повече от двойно по-малка от
      това, което е била по-рано.“]


      И  все  пак  положението  на  английския  селски  работник  от  1770  до

      1780 г. — доколкото се отнася както за неговите условия за хранене и

      живеене, тъй и за неговото самочувствие, развлечения и т.н. — е не-

      достигнат по-късно идеал. Неговата средна работна заплата, изразе-

      на в пинти пшеница, е била между 1770 и 1771 г. 90 пинти, през вре-

      мето на Идън (1797 г.) вече само 65, а в 1808 г. 60.*141

      [*141 Бартън, Observations etc., стр. 26. За края на XVIII век ср. Идън, The
      State of the Poor.]


      По-рано вече споменахме за положението на селските работници към

      края  на  антиякобинската  война,  през  време  на  която  поземлените

      аристократи, арендатори, фабриканти, търговци, банкери, рицари на

      борсата,  военни доставчици  и  т.н.  са  така  извънмерно  забогатели.

      Номиналната заплата се покачила отчасти поради обезценяване на


                                                           136
   131   132   133   134   135   136   137   138   139   140   141