Page 132 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

книжка празна хартия без никаква стойност. Това семейство получаваше
по едно оскъдно ядене на ден от трудовия дом… Следващата ни визита

беше при жената на един ирландец, който беше работил в корабострои-

телниците. Ние я намерихме болна от недостиг на храна, просната обле-
чена на един сламеник, едва покрита с парче черга — тъй като всичко от

леглото беше в заложната къща. Измъчените деца се грижеха за нея, но
те изглеждаха така, като че те самите се нуждаят от майчини грижи. Де-

ветнадесет седмици принудително безделие я бяха смъкнали така ниско,
и като разказваше историята на горчивото минало, тя пъшкаше, като да

беше загубила всяка надежда за по-добро бъдеще. Когато излизахме от

къщата, към нас се завтече един млад мъж и ни помоли да влезем в не-
говата къща и да видим дали не може да се направи нещо за него. Мла-

да жена, две хубави деца, цяла камара разписки за заложени вещи, съв-
сем гола стая — това беше всичко, което той можа да ни покаже.»

За спазмите след кризата от 1866 г. — следното извлечение от един
торийски вестник. Не бива да се забравя, че Източната част на Лон-

дон, за която тук става въпрос, е не само седалище на споменатите в

текста на тази глава строители на железни кораби, но и на винаги

заплащаното под минимума тъй наречено „домашно производство”.

«Ужасяваща сцена се разигра вчера в една част на столицата. Макар че
хиляди безработни от Източната част не парадираха масово с черни

знамена, реката от хора беше достатъчно импозантна. Нека си спомним

как страда това население. То умира от глад. Това е простият и ужасен
факт. Те са 40 000 души… В наше време, в един квартал на тази чудесна

столица, близо до най-грамадното натрупване на богатство, каквото ня-
кога е виждал светът, наред с всичко това — 40 000 безпомощно умира-

щи от глад! Те нахлуват сега в другите квартали; винаги полугладни, те
крещят в ушите ни за своята болка, крещят до небето, разказват ни за

мизерните си жилища, за това, че е невъзможно да си намерят работа и

е безполезно да просят. Местните жители, обложени с данък за бедните,
поради постоянни изисквания на енориите, сами вече се намират почти

на ръба на пауперизма.» („Стандард” 5 април 1867 г.)

Тъй като между английските капиталисти е станало мода да описват

Белгия като рай за работника, защото „свободата на труда”, или —

132