Page 135 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

И наистина, в този „рай на капиталистите“ и при най-малкото измене-

ние в цената на най-необходимите средства за живот следва измене-

ние в броя на смъртните случаи и на престъпленията! (Виж манифес-
та на Дружеството „De Vlamingen Vooruit!“, Брюксел, 1860 г., стр.

15,16) Цяла Белгия наброява 930 000 семейства, от тях по официал-

на статистика: 90 000 богати (избиратели) = 450 000 души; 390 000

семейства от дребната буржоазия от града и селото, голяма част от

която постоянно се пролетаризира, = 1 950 000 души. Най-сетне, 450

000 работнически семейства = 2 250 000 души, образцовите семейст-

ва измежду които се наслаждават на описаното от Дюпетийо щастие.
От тези 450 000 работнически семейства над 200 000 се намират в

списъка на бедните!

jxq17
(горе)

д) Британският земеделски пролетариат

Антагонистичният характер на капиталистическото производство и

натрупване никъде не се проявява по-брутално отколкото при напре-

дъка на английското земеделие (включително и скотовъдство) и при

регреса на английския земеделски работник. Преди да мина към се-

гашното му положение, да хвърлим бегъл поглед назад. Модерното
земеделие датира в Англия от средата на XVIII век, макар че превра-

тът в отношенията на поземлената собственост, от който изхожда

промененият начин на производство, е от много по-ранна дата.

Ако вземем данните на Ардър Йънг — точен наблюдател, макар и по-

върхностен мислител — за земеделския работник през 1771 г., ще
видим, че последният играе много мизерна роля в сравнение със

своя предшественик в края на XIV век,qg138 когато той е могъл да живее в

охолство и да натрупва богатство,*138 съвсем и да не говорим за

XV век, „този златен век на английските градски и селски работници”.

Но няма нужда да се връщаме толкова назад. В една много съдържа-

телна брошура от 1777 г. четем:

135