Page 134 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

Така се получава следният бюджет на семейството:

Годишни разходи на семейството

и неговият дефицит щяха да бъдат,
ако работникът получаваше храната на:

«Виждаме, че малко работнически семейства могат да се хранят не само
като матросите или войниците, а дори и като затворниците. Средно все-

ки затворник е струвал в Белгия през 1847—1849 г. по 63 сантима на ден,

което в сравнение с всекидневните разходи на работниците прави разли-
ка от 13 сантима. Разноските по управление на затвора и надзора на

затворниците се уравновесяват с това, че затворниците не плащат на-
ем… Но как може голям брой работници, дори бихме могли да кажем —

мнозинството от тях, да живеят в още по-оскъдни условия? Само като
прибягват до такива палиативи, чиято тайна е известна само на работни-

ка; като скъсяват своята всекидневна порция; като ядат ръжен хляб

вместо пшеничен; като ядат по-малко месо или никак не ядат месо; съ-
щото е и с маслото и подправките; като наблъскват семейството си в ед-

на или две стаички, където момчета и момичета спят заедно, понякога на
един и същ сламеник; като пестят от облекло, от бельо, от сапун; като се

отказват от празнични развлечения, накъсо — като се решават на най-
болезнени лишения. Веднъж дошли до тия крайни предели, и най-

малкото покачване на цената на средствата за живот, едно спиране на

работа, една болест увеличават мизерията на работника и го съсипват
напълно. Дълговете се натрупват, кредитът спиран, дрехите и най-

необходимата покъщнина отиват в заложна къща —qg137 и в края на краища-

та семейството моли да го впишат в списъка на бедните.»*137

134